Сутринта Джънгкук се събуди с болки.
Започна да бута Техьонг.
Те се събуди също.
Те:
-Какво има, заек?
Джънгкук:
-Те... Боли ме...
Техьонг:
-Искаш ли хапче?
Джънгкук:
-Не, искам прегръдка.
Техьонг:
-Ела тук!
Джънгкук легна върху Техьонг и се отпусна на тялото му. Те го обви с ръце и го притисна към себе си.
Техьонг:
-Вчера не получих отговор на въпроса си.
Джънгкук:
-Кой въпрос?
Техьонг:
-Хареса ли ти вчера?
Джънгкук:
-Кое по-точно?
Те направи сърдита физиономия.
Джънгкук:
-Шегувам се. Беше най-хубавия секс в живота ми.
Техьонг:
-Значи ти харесва да е грубо?
Джънгкук:
-Вече да...
Те се усмихна перверзно.
Техьонг:
-Така да е. Ама ти как стенеше само... "АХ ДАДДИ, ПО-БЪРЗО ДАДДИ, ОБИЧАМ ТЕ, ДАДДИ,ЗАБИЙ СЕ ТАМ ДАДДИ!!"
Джънгкук зарови глава във връта на Те, който помилва косата му.
Техьонг:
-Не се срамувай де. Усещам ти горещите бузки на връта си. И сега усещам как се усмихваш.
Малкия се засмя.
Джънгкук:
-Телефона ми звъни.
Техьонг:
-Вдигни де.
Малкия се надигна и взе телефона си, лягайки до Техьонг на леглото.
В разговора
Кук:
-Ало?
Шефа:
-Ало, Джънгкук?
Кук:
-Да, шефе?
Шефа:
-Намерихме момче, което работи по-добре от теб. Уволнен си.
Шефа на Кук затвори телефона.
Техьонг:
-Уволниха ли т-те???
Джънгкук:
-Да...
Малкия избухна в тих плач.
Техьонг:
-Спокойно, зайче... Ела да те гушна... Не плачи. Не знаят какво изпуснаха току-що.
Техьонг прегърна силно малкия.
Джънгкук:
-Защо винаги на мен?
Техьонг:
-Не страдай. Прегърни ме и ще ти мине.
(Точно така, Техьонг лекува болни души. )
Малкия се сгуши в Те и скоро плача утихна.
Точно аз съм човека, който ще стои до 3 и ще си счупи пръстите да пише глави за вас :0
