Техьонг разтвори краката на Кук и се настани на входа му.
Беше готов да се забие, когато една сълза се стече от окото на малкия.
Те се изправи и го прегърна.
Техьонг:
-Какво има, бебе?
Джънгкук:
- А-аз... Не мога, Техьонг...
Техьонг:
-Защо?
Джънгкук сведе глава и замълча.
Техьонг:
-Не мълчи! Кажи ми.
Джънгкук:
-Аз... Бременен съм...
След година
Джънгкук:
-Скъпи, смени памперса му!!!
Техьонг:
-Ти го смени!!!!
Джънгкук:
-Хайде де, мързел!
Техьонг:
-Ама твой ред е.
Джънгкук го погледна на кръв.
Джънгкук:
-Аз 9 месеца съм го държал в корема си, после съм го раждал, а ти ще ми спориш за един памперс!!??!?!?
Техьонг:
-Извинявай... Пусни сатъра.
Джънгкук продължи с готвенето.
Те влезе при бебето и започна да сменя памперса му.
Техьонг:
-Опасна е майка ти, Беки. Но толкова го обичам...
Щом те свърши с работата си гушна бебето като плюшена играчка и го заведе в кухнята.
Държеше го с една ръка и не спираше да целува бузките му.
Джънгкук:
-Боже, колко сте сладки само.
Те се усмихна.
Джънгкук:
-А на мен няма ли целувка? Само на Бекхюн даваш...
Те се усмихна и закри очите на бебето.
Целуна нежно Джънгкук по устните и леко го удари по дупето. След това се доближи до ухото му.
Техьонг:
-Обичам те, зайче.
Джънгкук:
-Аз повече.
