~На другия ден~
Техьонг се оговори да се съберат в клуба с Уонхо и Джаксън отново.
Тримата вече бяха седнали на масата и обсъждаха разни неща. Техьонг им разказа за вчерашния ден.
Уонхо:
-Не очаквах това от бармана.
Джаксън:
-И аз.
Уонхо:
-Ооо, моля те. Същия си.
Джаксън:
-Ама не го очаквах от бармана.
Техьонг:
-Какво се е случило?
Уонхо:
-А, ами видях Джаксън да чука друг. Ама нищо. Разделихме се и сега сме приятели с привилегии.
Техьонг:
-С привилегии?
Джаксън:
-Да, чукаме се.
Техьонг:
-Извратено.
Уонхо:
-Еми, хубаво е. Трябва и ти да го пробваш.
Техьонг:
-Не мисля.
Уонхо:
-Скучен си.
Техьонг:
-Яя, вижте кой идва.
Те се усмихна и погледна Джънгкук.
Кук:
-Какво ще желаете?
Те:
-Уонхо, гнус ме е да говоря с този тип, ти поръчай.
Уонхо:
-Обичайното.
Джънгкук кимна и се обърна да тръгва, но думите на Техьонг го спряха.
Те:
-Аз искам курва. Ако може да се казва Джънгкук. Предлагате ли?
Джънгкук стисна очите си в опит да спре напиращите сълзи. Продължи пътя си и отиде зад бара.
След това се върна с поръчките и ги остави на масата.
Техьонг:
-Не ми отговорихте на въпроса.
Джънгкук го погледна.
Уонхо:
-Техьонг, мисля, че...
Те го прекъсна.
Те:
-Добре, явно само на Джимин пускаш.
Джънгкук:
-Аз... Имах нужда...
Те:
-От какво? Да чукаш бившия? Очарователно. Знаеш ли какво? Вече си никой за мен. Прави каквото искаш.
Джънгкук:
-Ама Техьонг... Аз още те обичам.
Те:
-Чухте ли нещо? Май ми се причува.
Джънгкук този път не успя да спре сълзите си.
Избяга от масата и бързо влезе в тоалетната.
Техьонг се настани по-удобно на канапето, на което се бяха настанили.
Джаксън:
-Само така, пич.
Уонхо:
-Аз мисля, че е прекалено. Не го заслужава... Всеки има нужди.
Техьонг:
-И не можа да ми каже? Не, той е боклук!
Уонхо:
-Уф, Техьонг. Трябва ли да си толкова труден!?
Те:
-Ти не познаваш Джънгкук. Той ми каза, че ме обича и същия ден се чука с бившия си.
Джаксън:
-Прав е.
Уонхо:
-Не знам... Аз мисля, че момчето не е направило толкова голяма грешка.
