На другия ден Техьонг отвори очи. Беше в непозната за него къща. Поогледа се и единственото, което му направи впечатление беше, че Джънгкук беше сгушен в прегръдките му.
Техьонг не реагира остро. Не му пукаше защо е в къщата на Джънгкук или какво са правили предната вечер. Просто се наслаждаваше на малкия докато спи.
След около 5 минути Джънгкук се протегна в прегръдките му.
Техьонг следеше всяко негово движение. След това Джънгкук отвори очи. Погледна към Техьонг и леко се уплаши.
Те:
-Добро утро.
Джънгкук:
-Какво се случи вчера?
Те:
-И аз не знам.
Джънгкук повдигна чаршафа и щом видя, че е с боксерки се успокои.
След това спомените изплуваха.
Джънгкук:
-Сетих се...
Те:
-Какво се случи?
Кук:
-Ти беше разстроен заради баща си и после двамата пихме доста алкохол... После ти предложих да спим в нас и ти прие. После заспахме. Това беше.
Те:
-И не сме правили нищо?
Кук:
-Неп.
Те:
-Супер.
Кук:
-Защо да е супер?
Те:
-Защото нямаше да го помним.
Кук:
-Имаш право.
Джънгкук тръгна да става от леглото, но Техьонг отново го придърпа. Този път върху себе си.
Джънгкук застана върху Техьонг.
Те допря цялото му тяло върху себе си.
Телата им напълно се слепиха. След това Техьонг го прегърна и леко обърна главата му към своята. После го целуна нежно.
Малия отвърна.
Те:
-Не знам кога ще се насладя на тези устни.
Кук:
-Някога?
Те:
-Никога!
Джънгкук се плъзна отстрани Техьонг и го прегърна силно.
Техьонг също се обърна към малкия.
Те:
-Хайде да спим още малко?
Кук:
-Добре.
