Техьонг:
-Кук, чуй ме!
Джънгкук:
-Не, Те... Стига.
Техьонг:
-Джънгкук, нуждаеш се от това!!
Джънгкук:
-Не, остави ме!
Техьонг:
-По дяволите, ОТВОРИ СИ УСТАТА И ГО ЛАПНИ!!!!
Джънгкук:
-СТИГА! НЕ МИ ХАРЕСВА!!!!
Техьонг:
-Как не ти харесва????
Джънгкук:
- ГНУСНО Е!
Те целуна Джънгкук. Малкия задвижи устните си по тези на по-големия, когато Техьонг захапа леко устната на по-малкия.
Кук изписка и Техьонг използва момента. Сложи хапчето му и отново го целуна, за да не го изплюе.
Малкия го преглътна и една малка сълзичка падна от окото му.
Те я изтри и го гушна.
Техьонг:
-Трябваше.
Джънгкук:
-Не е вярно, не съм болен!
Техьонг:
-Си.
Джънгкук:
-Аз просто кихнах!
Техьонг:
-Да, болен си.
Джънгкук:
-Прекалено си загрижен за мен.
Техьонг се усмихна.
Техьонг:
-Винаги ще е така, зайче.
Една къса глава, колкото да има нещо.
