~1:00 вечерта~
Малкия се събуди от странен кошмар. Изправи се и започна да плаче. След малко осъзна, че Техьонг го няма.
Изтри сълзите си и започна да го търси...
***
Те вървеше по улицата и пушеше 6-тата си подред цигара.
Преди малко разбра, че майка му се е самоубила, защото разбрала за изневярата на баща му и Те имаше нужда от малко въздух.
Сълзите му още не бяха засъхнали...
Вървеше в парка, където сега беше празно. Точно сега имаше най-голяма нужда от малкия, но реши, че не е нужно Джънгкук да го вижда така.
След час се прибра и видя малкия на дивана.
Джънгкук стана и го прегърна силно.
Джънгкук:
-Къде беше?
Техьонг:
-Навън..
Джънгкук:
-Можеше и аз да дойда с теб... Защо не ме събуди?
Техьонг:
- Джънгкук, аз-
Джънгкук:
-Шшшт... Разбрах какво се е случило. Съжалявам...
Малкия целуна нежно Техьонг.
Те го прегърна силно.
Техьонг:
-Искам да си легна...
Джънгкук:
-Хайде.
Еми, имам фетиш към убиването на хора. К'во да се прай :0
