Днес бе денят, в който Техьонг и Джънгкук заминаваха за Япония.
Двамата бяха единствени в първата класа.
Те хвана Кук за ръка и го поведе към седалките.
Техьонг:
-Седни тук.
Джънгкук:
-А ти?
Техьонг:
-До теб.
В първата класа имаше канапе и Техьонг седна пръв.
Техьонг:
-Куки, ела.
Малкия изпълни желанието на Техьонг.
Техьонг:
-Сложи глава в скута ми. Поспи си. Вчера си легна доста късно.
Малкия кимна и скоро спеше в скута на Техьонг.
Те го галеше по косата и се наслаждаваше ма прекрасното му лице.
Джънгкук леко трепваше при всеки допир от страна на големия и отново се унасяше...
Кичурите коса на Кук бяха се спуснали леко по челото му. Устните му бяха кърваво червени и подпухнали.
Нослето му леко трепереше като на зайче, когато дишаше.
Миглите му бяха тъмни и равномерно разпределени. Кожата му бе чисто бяла и толкова крехка.
Те мечтаеше да я изпълни със смучки, докато не остане бяло място.
След малко една от стюардесите влезе притеснена.
Техьонг:
-Има ли нещо?
Стюардесата:
- С-самолета... Ще се разбие след м-минута...
Техьонг:
-КАКВО????
Силният тон на Техьонг събуди малкия.
Стюардесата:
-Съжалявам, господине... Шанса ни за живот е нулев...
Техьонг:
-Това е невъзможно...
Джънгкук гледаше потресен.
Стюардесата излезе.
От окото на малкия се спусна прозрачна сълзчика и като че ли светът на Техьонг се срина при вида на малкия.
Джънгкук:
-Ще умрем ли???
Те го прегърна силно.
Техьонг:
-Обичам те, зайче... Винаги ще те обичам!
След това се чудя ужасен звук идващ от предната част на самолета и скоро се разби и задната част...
Не ме убивайте...
