На сутринта Джънгкук се събуди с ужасни болки в кръста. Протегна се и седна на леглото.
Техьонг се събуди.
Техьонг:
-Куки?
Джънгкук:
-Да?
Техьонг:
-Студено ми е.
Джънгкук:
-Завии се.
Техьонг:
-Не, стопли ме.
Джънгкук:
-Как?
Те го дръпна за ръката върху себе си. Малкия го обгърна и се отпусна на него. Техьонг го гушна по-силно.
Техьонг:
-Ставай, Куки!
Джънгкук:
-Защо де?
Техьонг:
-На работа си, зайче. Забрави ли?
Джънгкук:
-Оооооооооффффффффф ще кажа, че съм болен!
Техьонг:
-Куки много време отсъства. Трябва да отидеш и аз не искам да ходиш, но не искам и да те уволнят.
Малкия кимна и се облече. След няколко минути целуна Техьонг и излезе от къщата. Те си пусна филм и легна отново.
***
Джухьон съжаляваше за това, което направи и искаше да се извини на Уонхо за глупостите си. Когато започна да се доближава към къщата видя Уонхо на покрива. Той плачеше и държеше пистолет, насочен към главата му.
Джухьон започна да бяга към къщата и влезе на бързо. Качи се на покрива и започна да се доближава към Уонхо.
-УОНХО, НЕДЕЙ!
В следващия миг Уонхо натисна спусъка и цялото му лице се намокри с собствената му кръв.
-Обичам те, Джухьон... Обичам те...
-УОНХО!!!
Точно преди тялото на малкия да падне от покрива, Джухьон го хвана през кръста и го издърпа. Сложи главата му в скута си и започна да го преглежда за пулс, треперейки.
Нямаше такъв...
***
Джънгкук се прибира от работа и видя Техьонг отстрани леглото. Беше седнал и бе сложил ръце в косата си. Целия беше в кръв и гледаше в една точка. Нямаше никаква изразност в лицето му.
Погледна студено към малкия, който беше стъписан и чакаше някакви думи от страна на Техьонг.
Техьонг хвърли пистолета настрани.
И отново погледна към същата неутрална точка.
-Убих го.
Джънгкук:
-Кого уби?
Техьонг:
-Него...
-Кой е той?
Техьонг:
-Джухьон.
- З-защо????
Те погледна отново към малкия.
-Защото той е виновен за самоубийството на Уонхо.
-УОНХО СЕ Е САМОУБИЛ???
Техьонг:
-...
Джънгкук:
- К-как е възможно???
Те повдигна рамене.
Джънгкук:
-А какво ще стане с теб????? Щ-ще те в-вкарат ли в з-затвора???
Малкия плачеше, докато говореше.
Техьонг:
-Не... Покрих всички следи. И изглежда като двойно самоубийство.
Джънгкук отиде до Техьонг и го прегърна силно, плачейки.
Джънгкук:
-Те... Как може да си убил ч-човек...
Техьонг:
-Убих го...
Малкия прегърна по-силно гаджето си.
Джънгкук:
-Скрий пистолета и измий кръвта. Аз ще се погрижа за дрехите.
