Поредната дъждовна вечер. Времето навън бушуваше. Всичко беше мокро. Гръмотевици и светкавици усветяваха мрака. От време на време се чуваше по-страшно...
Джънгкук се бе свил на кълбо в Техьонг и спеше. Те го прегръщаше и го галеше по гърба.
***
Уонхо стоеше сам в хола, тъй като Джухьон беше излязъл за малко и го беше оставил сам.
Малкия се бе овил в едно огромно одеало и гледаше филми. Само очите и носа му се виждаха. Започна да се притеснява за Джухьон, защото времето навън беше ужасно.
Изведнъж вратата се отвори.
Уонхо заби погледа си там. Влезе Джухьон с малка торбичка. Целия беше мокър и кичорите коса се спускаха по челото му. Уонхо го намираше за доста секси.
Уонхо:
-Забави се...
Джухьон:
-Времето ме затрудни...
Уонхо:
-Ъм.. Джухьон... Това в торбата презервативи ли са?
Джухьон погледна уплашено към торбата.
-Не!
-... Добре.
-Аз отивам да оставя нещата горе.
Уонхо кимна.
След малко по-големия слезе при малкия.
-Искаш ли горе, Уонхо?
-Добре ама какво ще правим горе?
-Не знам... Каквото си решим.
(Всъщност Джухьон много добре знаеше :0)
Двамата се качиха горе и седнаха на леглото.
Уонхо:
-Не ми се спи.
- Отиди по-навътре в леглото.
-Защо?
-Много въпроси задаваш.
Малкия послуша Джухьон.
-Добро момче. Само не искам да се плашиш... Чу ли?
Уонхо:
-Защо? Какво ще ми правиш?
Джухьон го обкрачи без нищо да казва и се наведе, целувайки врата му. Започна да оставя смучки по целия му врат.
Уонхо стоеше мирно. Беше изплашен. По-големия се повдигна на ръце и го погледна.
