Техьонг хвана Джънгкук за ръка и излезе от болницата.
Техьонг:
-Защо не ми е казал?Джънгкук:
-И ние не му казахме за нас от началото.Техьонг:
-Е, да ама той разбра.Джънгкук хвана с ръце главата на Техьонг и пресече погледите им.
Джънгкук:
-Остави хората да се обичат.Техьонг:
- Ама аз-Джънгкук:
-Нямаш право да им се бъркаш.Техьонг:
-Много мъдър стана.Джънгкук:
-Винаги съм бил такъв.Малкия се усмихна.
Техьонг:
-Ела по-близо. Искам да те целуна.Джънгкук:
-Аз пък не искам.Малкия се засмя и започна да бяга.
Техьонг:
-Абе ей!И тръгна след него.
Хвана го през кръста и го обърна за да може да го целуне. Джънгкук отново се измъкна от Техьонг и отключи, отваряйки вратата. Започна да бяга из къщата и да се смее.Техьонг бягаше след него.
Те:
-Ей сега ще си го изпатиш здравата!***
Уонхо:
-Джухьон?Джухьон:
-Да?Уонхо:
-Кога ще ме изписвате?Джухьон:
-Утре...Уонхо:
-Добре.Уонхо:
-Ще ми идваш ли на гости... Така де... Да ме преглеждаш?
Малкия се усмихна.Джухьон:
-Всеки ден ли?Уонхо:
-Да!Джухьон:
-Разбира се.Уонхо:
-Ще ме прегърнеш ли?
Гаджето ми правеше така, когато ми беше неловко...Джухьон:
-Да... И ще ми разкажеш ли повече за това гадже? Ти обвързан ли си????Уонхо:
-Вече не...Джухьон:
-Ще ми разкажеш ли?Уонхо:
-Почина в катастрофа...Джухьон:
-Тази катастрофа, която беше миналата седмица???Уонхо:
-Мхм...Джухьон:
-Как се казва гаджето ти? Аз ги преглеждах след катастрофата.Уонхо:
-Джаксън.Джухьон:
-Той не беше ли китаец?Уонхо:
-Да!Джухьон:
-... Жив е.Уонхо погледна Джухьон:
-КАКВО????Джухьон:
- Той-Е-ЖивУонхо:
-Знаеш ли... Ако това е вярно... Може би сега е с някой друг и затова не ми е казал... Може би ми е казал така за да се отърве от мен.Джухьон:
-Кой по дяволите ще иска да се отърве от теб?Уонхо:
-Толкова ли съм ужасен?Малкия погледна с насълзени очи към Джухьон.
Джухьон:
-Не, ти си прекрасен...Уонхо го прегърна и започна да плаче.
Джухьон се опита да го успокои...***
Техьонг завърза Джънгкук с 10-тия подред колан, който намери за леглото за да не може да мърда.
Съблече го гол и се настани до него. Обхвана члена му с ръка и започна да го масажира.
След това го пое целия в устата си и започна да движи главата си бързо. Малкия стенеше от удоволствие. Накрая Техьонг се изправи и излезе от стаята.Джънгкук:
-ТЕХЬОНГ!!! НЕ МОЖЕШ ДА МЕ ОСТАВИШ ТАКА!Техьонг:
-Мога.Джънгкук стоеше възбуден на леглото... Нямаше как да се измъкне.