12:45(вечерта) на другия ден.
На вратата се почука. Намджун излезе да види кой е.
Намджун:
-Ти ли си Техьонг?
Техьонг:
-Да. Тук ли е Джънгкук?
Намджун:
-Да. Влез. Само не знам дали иска да те вижда близките 5 години.
Техьонг извъртя очи и влезе. Видя Джъгнкук, който беше на плота в кухнята. Сети се как с малкия се целуваха на плота...
Отиде при него със сведена глава.
Джънгкук разшири очите си.
Техьонг:
- Куки, аз-
Джънгкук:
-Махни се!!!
Техьонг:
-ЧУЙ МЕ! Мисля, че поне това заслужавам.
Малкия го погледна.
Техьонг:
-Искам да се върнеш... Не мога без теб.
Джънгкук:
-Защо да се връщам. Тук ми е добре. Никой не ме изнасилва.
Техьонг:
-Съжалявам за това, което направих... Не мислих в онзи момент... Моля те... Върни се. Обичам те.
Г. Т. К.
Мамка му, отново го каза... Повярвах му за пореден път.
Джъгнкук:
-Ако се върна... Ще го правиш ли отново?
Техьонг:
-Не... Няма да те наранявам.
Малкия стана от плота и застана пред по-големия.
Техьонг го придърпа към себе си и го целуна нежно. Малкия отвърна.
Намджун:
-Бебета сладки.
После се чу звука от щракване на снимка.
Кук:
-Снима ли ни????
Намджун:
-Оооо да!
Техьонг хвана Джънгкук през кръста и го качи на рамото си.
Излезе от къщата, удряйки го леко по дупето. Намджун се засмя и затвори вратата.
***
Техьонг гушкаше Куки в леглото.
Те:
-Куки... Вчера като ми каза, че ме мразиш... Истина ли беше?
Джънгкук:
-Не... Не мога да те мразя.
Техьонг си го гушна.
Те:
-И аз те обичам!
Малкия се усмихна и заспаха.
