Джънгкук бе отпуснал тялото си върху това на Техьонг.
Просто се прегръщаха.
Техьонг:
-Куки??
Джънгкук:
-М?
Техьонг:
-Ти обичаш ли ме?
Джънгкук:
-Неп.
Техьонг се изправи и го бутна от гърдите си.
-Не ме обичаш ли???
Джънгкук:
-Не, обожавам те.
Техьонг :
-Стресна ме!
Джънгкук се засмя...
Джънгкук:
-А ти обичаш ли ме?
Техьонг:
-Ми не.
Джънгкук го удари леко по гърдите.
Техьонг:
-Добре де, излъгах.
Джънгкук се усмихна.
Техьонг:
-Мислиш ли, че тази Юра пак ще си ти вземе?
Джънгкук:
-Първо аз няма да искам
Второ ти няма да ме пуснеш
И трето днес я премаза автобус.
Техьонг:
-Как бе?
Джънгкук:
-Ей така... БАМ! И после се чу... ПУК!
И мисля, че умря.
Техьонг:
-Въй... Нали не си я бутнал ти?
Джънгкук:
-Не, разбира се. Просто и го пожелах.
Техьонг:
-Абе...
Джънгкук:
-А да... И през тази година си намерих работа в друг клуб.
Техьонг:
-Кой?
Джънгкук:
-Един много наблизо.
Техьонг:
-Задължително ще дойда да ме обслужиш.
Те потупа дупето на Кук.
Джънгкук:
-Съгласен съм.
Техьонг:
-Ако знаеш колко ми липсваше...
Джънгкук:
-И ти на мен...
Техьонг:
-Ставай сега за да излезем.
Джънгкук:
-Къде ще излизаме?
Техьонг:
-Където си решим, хайде.
***
Бащата:
-Това дете отново се занимава с Техьонг!
Майката:
-Спокойно скъпи... Все ще му омръзне.
Бащата:
-Виждам начина, по който го гледа... Няма да му омръзне. Трябва да направим нещо.
Майката:
-Не, недей да пречиш на връзката им! Виждаш, че истинска любов, като тяхната трудно се намира, така че предпочитам сина ми да ходи с момче, от колкото да е необичан!
