®1 година по-късно®
Техьонг:
-Кукииииии! Отвори на гостите!
Джънгкук:
-Оф ама сега ли?
Техьонг:
-Не, вчера. Вдигни си задника и отиди!
Джънгкук:
-Оф!
Малкия се изправи и отвори вратата.
Джъгнкук:
-УОНХО ХЬОНГ!!!!
Малкия прегърна по-големия, който беше видимо в укаяно състояние.
Джънгкук:
-Но... Къде е Джаксън хьонг???
Уонхо:
-Той...
От очите му паднаха няколко блестящи, испълнени с болка сълзички.
Уонхо:
-Почина в катастрофа...
Техьонг чу от кухнята и веднага изтича, задъхан..
Те:
-ТОЙ КАКВО?????
Уонхо влезе в къщата, игнорирайки двамата.
Джънгкук:
- К-кога???
Уонхо:
-Преди 2 дни...
Техьонг:
-Боже мили...
Джънгкук:
-Аз... Съжалявам за него...
***
Джаксън:
-Е, Марк... Мисля, че Уонхо повярва, че съм мъртъв.
Марк:
-И аз так мисля.
Джаксън:
-Добре... Сега вече можем да заминем за Америка. Ще живеем заедно.
Марк:
-Навит съм!
***
Кай:
-Мисля, че Джънгкук ни трябва. Има много работа в този клуб, а аз не мога да я свърша сам.
Шефа:
-Да, но аз вече го уволних.
Кай:
-Беше преди цяла година. Моля ви, върнете го отново. Имам нужда от някой тук.
Шефа:
-Добре!
***
Джънгкук:
-ТЕ, ВРЪЩАМ СЕ НА РАБОТА!!!
Те:
-Наистина ли??
Джънгкук:
-Да!
Техьонг:
-Супер! Кога почваш?
Джънгкук:
-Довечера.
