Техьонг хвана Джънгкук през кръста, точно преди да падне в пропастта. Издърпа го отново на скалата.
Джъгнкук го погледна с червените си от болка и плач очи.
Джънгкук:
-Пусни ме. Не те заслужавам!
Техьонг:
-Не, напротив. Заслужаваш много повече, защото си много по-истински от колкото си мислих.
Джънгкук:
-Те... Не искам да живея повече. Ти ми нямаш доверие.
Техьонг:
-Вече ти имам. Прегледах камерите... Кай реши да е добър.
Видях какво се случи и много съжалявам, че те оставих в такъв момент. Бях идиот. Най-много съжалявам, че не ти повярвах...
Джънгкук се разплака отново и прегърна силно по-големия.
Джънгкук:
-Техьонг... Обичам те!
Те го целуна по косата.
Те:
-И аз теб..
Никога повече няма да се съмнявам в теб... Обещавам.
Джънгкук се сгуши още повече.
Техьонг го вдигна на конче и го остави в колата. Взе и куфара му. След това и той се качи и погледна Джънгкук.
Техьонг:
-Спри да плачеш. Не те харесвам така.
Джънгкук го погледна.
Те изтри сълзите му с палец.
След това скъси разстоянието и го целуна нежно.
Те:
-Как ми липсваха тези устни.
Джънгкук:
-И на мен...
Вярвахте ли, че ще го убия?
Не съм толкова гадна
:0
АЙДЕ, ОБИЧАЙТЕ МЕ!!!!
