-ДЖЪНГКУК!
Извика Техьонг с всичка сила, виждайки момчето пред засилената кола...
След това всичко се случи на бавен кадър за двамата.
***
Техьонг нахлу в къщата на Кай.
-ТИ, КОПЕЛЕ ТАКОВА! НИКОГА НЕ СЪМ ИСКАЛ ДА ИМАМ ОБЩО С ТЕБ И ВИНАГИ СЪМ ГО ПРИКРИВАЛ, НО ЗА ЖАЛОСТ СМЕ БРАТЯ! НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ?!?!?!??!!!! ДА БЛЪСНЕШ ДЖЪНГКУК С КОЛА???? ЗАЩО НЕГО? ЗАЩО НЕ МЕН???
-Успокой се, Техьонг. Не съм толкова прост. Знам, че ако нараня него теб повече ще те боли.
Кай се усмихна на Техьонг.
Техьонг:
-ТИ СИ ЧУДОВИЩЕ!!!
Техьонг взе кухненския нож, който беше на масата и го заби в гърдите на Кай.
***
Техьонг бягаше към болницата... Плачеше и то много силно. Току-що уби брат си.
Заради Джънгкук уби собствения си брат... В този момент Техьонг усети болка... Огромна тежест, която го подтикваше вече да не е същия. Реши, че вече няма да е Техьонг, който беше. Смяташе, че Джънгкук има вина за всичко. Любовта му към малкия прерастна в омраза... Искаше да му отмъсти, въпреки, че малкия нямаше вина.
