Джухьон влезе в стаята на Уонхо за да го провери. Видя момиче, което беше сложила главата си на рамото на Уонхо. Двамата се смееха.
Джухьон влезе.
-Часа за посещения свърши! Махай се.
Уонхо:
-Чао, Мина. До утре.
Момичето стана и прегърна Уонхо. След това го целуна по бузата и излезе.
Джухьон гледаше с отвращение.
Джухьон:
-Коя е тази? От кога се познавате? Гаджета ли сте? Ти не си ли гей? Защо беше сложила главата си на рамото ти? Защо те прегърна? А после защо те целуна? На колко е? Защо утре пак ще идва? Няма да идва, нали? Не разбира се... Днес ще те изписваме.
ГОВОРИ ДЕ!
Уонхо:
-Братовчедка ми?
Джухьон:
-Ааааааа...
Уонхо се засмя на Джухьон.
Уонхо:
-Харесваш ли ме?
Джухьон:
-Изписан си.
Уонхо:
-А харесваш ли ме?
Джухьон:
-И да не забравиш да си пиеш хапчетата всеки ден.
Уонхо:
-Ясно.
Уонхо си взе якето от стаята и тръшна вратата, излизайки от болницата.
***
Джънгкук и Техьонг гледаха страшен филм.
Кук беше легнал отгоре Техьонг, който се беше подпрял по корем на лактите си.
Изведнъж излезе реклама... И не каква да е, а порно реклама.
Малкия сложи ръце на очите си, а Техьонг го свали и обърна местата им, махайки ръцете му от очите.
Техьонг:
-Позволи ми да ти покажа.
Джънгкук:
-Не, Техьонг...
***
Джухьон:
-Уонхо, чакай!
Уонхо се обърна.
-Няма за какво, Джухьон... Няма за какво. Искаше просто да ме изчукаш, нали? Е, времето ти не стигна. Знам, че не ме харесваш...
Джухьон се доближи и го хвана за косата, като го целуна грубо и продължително. Докато го целуваше заваля пороен дъжд. Те не спираха... Поне Джухьон не пускаше Уонхо. След целувката го прегърна силно.
Джухьон:
-Идваш в нас. Няма да ходя на работа днес.
Малкия кимна.
***
Щом Техьонг бе съблякъл Джънгкук и себе си го обърна по корем, повдигайки дупето му.
Джънгкук:
-Те, моля те!!!
Чу се сладкия стон, когато Кук усети пръстите на Техьонг в себе си.
Те започна да ги движи бавно.
Джънгкук се разплака.
Джънгкук:
-Боли ме, Техьонг!!!
Те стана от малкия.
Техьонг:
-Извинявай, Джънгкук...
Техьонг стана от леглото и влезе в банята.
***
Джухьон отключи вратата и отвори на Уонхо. Двамата влязоха вътре и Джухьон взе якетата им.
Остави ги на закачалката и седна до малкия, който си беше намерил място на дивана.
Джухьон:
-Искаш ли нещо?
Уонхо:
-Не... Мерси.
Джухьон:
-Искаш ли да гледаме нещо?
Уонхо:
-Не.
Джухьон:
-Гладен ли си?
Уонхо:
-Не.
Джухьон:
-А какво ти се прави?
Уонхо:
-Може ли просто да си стоим тук?
Джухьон се усмихна и се доближи до малкия, прегръщайки го.
Очите на Уонхо светнаха.
Джухьон:
-Харесва ли ти така?
Уонхо:
-Да...
