My sexy bartender

🍷

Техьонг влезе в къщата си и видя Джънгкук с телефона му на дивана.

Техьонг:
- Здраст-

Джънгкук:
-Защо не си ми казал, че Джаксън е жив?

Техьонг:
-Ти пък как си помисли, че Джаксън е жив?

Джънгкук:
-Не се прави на ударен... Знаел си.

Техьонг:
-Ами...

Джънгкук:
-Няма нужда да ме лъжеш. Прочетох чата.

Техьонг:
-Куки... Виж... Желанието на Джаксън беше да не казвам на Уонхо..

Джънгкук:
-По дяволите, Техьонг! Уонхо щеше да загуби живота си заради него...

Техьонг:
-А аз какво можех да направя, Джънгкук?
Те започна да повишава тона си.
Кук леко се стресна.

Джънгкук:
- Н-нищо...

Техьонг:
-Точно така.

Джънгкук:
-Извинявай, че ти виках...

Техьонг:
-И аз...

Джънгкук:
-Не искам същото да де случва с нас.

Техьонг:
-Спокойно, няма.

Те седна до Джънгкук и го взе в скута си, прегръщайки го.
Малкия се отпусна на гаджето си.

***

Уонхо стоеше на болничното легло и гледаше снимките им с Джаксън...
Отново плачеше.
Защо всичко хубаво свършваше толкова бързо?
Нямаше си никой вече.
Нямаше смисъл в съществуването му.
Един доктор влезе в стаята за да прочисти раната на Уонхо.
Седна до леглото му и започна с работата си.

Уонхо:
-Охх!

Джухеон:
-Спокойно, след малко ще спре да щипе.

Уонхо:
-Прегърни ме...

Уонхо стисна очи.

Уонхо:
-Гаджето ми правеше така, когато ме болеше... Моля те.

Джухеон се доближи до малкия, обгърна с ръце треперещото му тяло и го доближи до себе си.

-Боли ли те още?
Попита Джухеон в прегръдката.

Уонхо:
-Вече не... Благодаря.

Джухеон пусна Уонхо и стана от леглото.

Джухеон:
-Е, аз имам малко работа.

Уонхо кимна и му намахна.

Уонхо:
-Между другото... Казвам се Уонхо.

Джухеон:
-Джухеон, приятно ми е.

Еми нямаше как да не го включа Джухеон: