Джънгкук започна да събужда Техьонг за работа.
Двамата се оправиха и отново отидоха в бара.
-Изчука ли го?
Кай попита Техьонг.
Те тръгна да удря Кай, но малкия го спря.
Кук:
-Няма смисъл, Те.
Кай:
-Колко сте ми гнусни.
Техьонг го погледна на кръв.
Кук:
-Не му обръщай внимание.
Кай:
-Виждаш ли, Техьонг? Командват те. Нищо си без него.
Техьонг вече се вбеси, отиде до Кай и го удари силно в лицето.
Кай падна и започна да кърви.
.........
Кай:
-Да, шефе, новия ме удари. И не съм го предизвикал.
Шефа:
-Извикайте Техьонг!
Техьонг:
-Викали сте ме шефе.
Шефа:
-Кай ми разказа всичко. Как смееш да удряш невинното момче? УВОЛНЕН СИ!
Техьонг гледаше в шок.
Те:
- К-какво???
Кай:
-Така става, като удряш невинни, Техьонг.
Те:
-Ама как така ще ме уволните! Той ме предизвика!
Шефа:
-Кай работи тук от много време, не би ме излъгал. Сега съблечи униформата и напусни клуба!
Техьонг излезе ядосано от стаята, преоблече се и излезе бесен. Джънгкук го погледна и се опита да го попита какво се е случило, но Те беше прекалено бърз. Излезе от клуба и се запъти към тях.
Джънгкук тръгна да излиза, но гласа на Кай го спря.
Кай:
-Уволнен е.
Кук:
-Как е уволнен??? Защо?
Кай:
-Защото посяга на персонала без причина.
Кай се усмихна самодоволно.
Кук:
-Ти, копеле!
Джънгкук тръгна към него, но забеляза, че има камера над тях и се обърна, излизайки от клуба.
Запъти се към къщата на Техьонг.
Влезе без да чука.
Кук:
-Те... Разбрах какво е станало...
Техьонг:
-И?
Кук:
-Съжалявам, че те уволниха.
Те:
-Не ми пука... Просто ме е яд, че това копеле Кай сега се кефи, че са ме уволнили...
Кук:
-... Така е.
Техьонг:
-Както и да е. Няма значение.
Джънгкук отиде до Техьонг, който беше седнал на дивана и седна в него.
Те:
-Обичам те...
Джънгкук го прегърна силно.
Кук:
-И аз теб.
