*на другия ден*
Техьонг:
-КУКСТЪР ИСКАМ ДЕТЕ!!!
Джънгкук:
-ТИ ИСКАШ КАКВО????
Техьонг:
- БЕ-БЕ!
Джънгкук:
-Защооо? Аз не съм ли ти достатъчен????
Техьонг:
-Ама аз искам бебе от теб.
Джънгкук:
-Аааа не, не! Рано е още не искам!
Техьонг:
-Шегувах се, бе. Знам, че още не си готов да бъдеш родител. Та ти още си едно малко бебе.
Джънгкук:
-Напротив! Не съм бебе!!!
Техьонг:
-Слушай сега. Един мой приятел ще заминава на меден месец с жена си и искат да гледаме детето им.
Джънгкук:
-Дете??? Малко ли е????
Техьонг:
-На 5.
Джънгкук:
-ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! ИСКАМ ГО!!! ДАВАЙ ГО НАСАМ!!! ЩЕ СИ ГОВОРИМ НА БЕБЕШКИ И ЩЕ ГО ПРЕОБЛИЧАМ!!!! МОМЧЕ Е НАЛИ???
Техьонг:
-Ъм... Да.
Джънгкук:
-ЙЕЕЕЕЕСССССС!!! А кога ще го донесат?
Звънеца звънна и Джънгкук отиде с бързи крачки да отвори.
Не обърна внимание на родителите. Просто грабна детето в ръце и го гушна силно.
Джънгкук:
-ОЛЕ, КОЛКО Е СЛАДЪК!!!!
Техьонг:
- Джънгкук- Това са Минхюк и Лиса.
Джънгкук:
-Приятно ми е.
-Е, изглежда малкия бързо ще се приспособи.
Усмихна се Минхюк.
Техьонг:
-Можеш да разчиташ на нас.
Джънгкук:
-Да, особенно на мен!
Минхюк:
-Е, Техьонг... Ние тръгваме. Ще се върнем след седмица.
Техьонг кимна.
Минхюк му даде раницата с дрехите на малкия и тръгнаха.
Джънгкук:
-А как се казва той?
Техьонг:
-Ъх... Няма да ти кажа.
Джънгкук:
-Моля теееее!
Техьонг:
-Не!!!
Джънгкук:
-Моля теееее!
Техьонг:
-Добре. Казва се ДЖИМИН!
Джънгкук:
-Оу...
Техьонг:
-Мхм.
Джънгкук:
-Добре, хайде да си играем с малкия!!!
Техьонг се засмя и тримата се втурнаха към хола.
