Техьонг:
-Значи... Това е краят??
Джънгкук:
- С-съжалявам...
Техьонг се обърна и си тръгна...
Джънгкук падна на земята и започна да плаче.
Знай, че винаги ще бъдеш в сърцето ми...
Необичайно къса глава... Не е краят на книгата!
