~1 седмица по-късно~
Техьонг:
-Къде отиваш?Джънгкук:
-На работа.Техьонг:
-Не, няма да ходиш.Джъгнкук:
-Защо?Техьонг:
-Защото така казах!Джънгкук трепна при тона на Техьонг.
Джънгкук:
- Д-добре...Техьонг:
-И ако още не си разбрал... Късаме!Джънгкук:
- К-какво??Техьонг:
-Каквото чу. Качвай се в стаята си!Джънгкук:
-Те какво ти има?Техьонг:
-ТИ!Малкия се разплака и се качи горе.
Сви се на кълбо и се остави на емоциите...Вечерта тайно излезе от къщата.
Техьонг обаче забеляза, че малкия го няма и много се изнерви...***
Джънгкук влезе в къщата тихо и се качи в стаята си. Отвори леко вратата и видя Техьонг да се натиска с МОМИЧЕ на леглото му. Малкия стоеше и плачеше. Техьонг го видя... Тогава му стана съвестно за малкия... Беше невъзможно да се промени... Не можеше да му го причини... Не и на Джънгкук. Избута момичето от себе си и я изгони... Джънгкук все още стоеше на същото място и плачеше...
(Представете си го)
Джънгкук:
-Толкова ужасен ли бях в тази връзка?Техьонг се доближи до малкия, обгърна треперещото му тяло със студените си ръце и допря главата му го гърдите си.
Техьонг:
-Сърцето ми не е спряло да бие за теб...