Техьонг:
-Куки, отивам да видя Уонхо, идваш ли?
Джънгкук:
-Мхм.
Кук и Техьонг се облякоха и тръгнаха към болницата.
***
Уонхо и Джухьон бяха будни в леглото на Уонхо и стояха. Изведнъж Джухьон събра смелост и се качи върху Уонхо. Погледна го в очите. Малкия го погледна уплашено. Джухьон започна да се навежда към устните на малкия и точно, когато бяха на милиметри вратата се отвори рязко. Техьонг и Джънгкук влязоха и погледнаха към двамата.
Джухьон побърза да слезе от Уонхо.
Джухьон:
- Аз просто му проверявах пулса.
И излезе.
Техьонг погледна въпросително към Уонхо.
Джънгкук гледаше с любопитство.
Уонхо се загледа в една точка:
-Бях на милиметри да усетя устните му върху моите...
Техьонг:
-Съжалявам, че влязохме... Просто искахме да те видим...
Джънгкук излезе и направи знак на Те да излезе също.
Джухьон стоеше пред вратата и обмисляше какво щеше да направи... Знаеше, че не е правилно, но толкова копнееше за тези устни...
Щом видя, че Техьонг и Джънгкук излязоха веднага влезе при Уонхо и седна до него.
Джухьон:
- Виж, Уонхо... Съжалявам за това... Не знам какво ми ст-
Уонхо го прекъсна, като седна до него.
Хвана лицето му в шепите си и го целуна нежно.
Уонхо:
-И аз исках да те целуна.
След това Уонхо положи глава в скута на Джухьон. По-големия сложи ръката си в косата на Уонхо и започна да си играе с нея...
