2:10 посреднощ
Джънгкук влезе в къщата. Без да светва можеше да усети, че Техьонг се е облегнал на стената, скръстил ръце. Взираше се в него, а погледа му беше по-мрачен и от буря.
Джънгкук го погледна със същия гняв.
Техьонг:
-Къде беше? Изневеряваш ли ми?
Джънгкук:
-Бях навън и изпуших две кутии цигари. Нали искаше да съм честен. Казвам ти.
Техьонг:
-Плакал си.
Джънгкук:
-И какво? Ще върнеш времето назад ли?
Техьонг:
-Не, не мога.
Джънгкук:
-Супер. Остави ме да мина.
Техьонг:
-Погледни ме в очите.
Джънгкук го игнорира.
Техьонг го оскуба и го обърна към себе си.
Техьонг:
-КАЗАХ ДА МЕ ПОГЛЕДНЕШ В ОЧИТЕ!
Джънгкук:
-МРАЗЯ ТЕ!
Малкия бутна Техьонг, качи се в стаята, събра си багажа в една раница и излезе с трясък от къщата на Техьонг.
В разговора
-Ало, Намджун?
-Какво, Куки?
-Може ли тази вечер да спа у вас?
-Разбира се... Но какво стана... Защо плачеш и се обаждаш толкова късно?
-Ще ти разкажа.
***
Намджун беше прегърнал Джънгкук.
Малкия му разказа всичко, но на никой не му се спеше.
Намджун:
-Виж, Куки.. Аз не мисля, че Техьонг е толкова ужасен. Просто в момент на възбуда не знаеш какво правиш. Не си на себе си.
Джънгкук:
-Но другите пъти беше нежен.. Този път доста ме нарани.
Намджун:
-Виж... Всеки път е различно.
Джънгкук:
-Не знам... Не го разбирам.
Намджун:
-Ще му мине. Можеш да постоиш тук няколко дни, докато страстите утихнат.
Малкия кимна и се сгуши в приятеля си.
Намджун започна да го гали по косата.
Намджун:
-Спокойно. Искам да не мислиш за това. Почини си малко.
Джънгкук кимна и се сгуши още в Намджун.
След малко двамата заспаха гушнати.
***
Техьонг стоеше седнал на покрива и пушеше 5-тата си подред цигара. Беше се умислил за малкия. Съжаляваше за това, което му причини. Чудеше се къде е Джъгнкук...
Несъзнателно една сълза започна да се спуска по лицето му.
Мамка му, обичам го!
