Те и Кук стояха гушнати. Изведнъж времето се влоши и малкия трепна.
Техьонг:
-Какво има Куки?
Джънгкук:
-Страх ме е, когато времето се разваля...
Техьонг:
-Спокойно...
Изведнъж една гръмотевица, последвана от светкавица разцепи мрака.
Джъгнкук изпищя и започна да трепери.
Те легна отгоре му и започна да го целува, за да се успокои малкия. След още една Джънгкук подскочи. те го прегърна силно...
Джънгкук:
-Техьонги... Пази ме!
Техьонг:
-Спокойно, зайче... Пазя те.
Джънгкук се сгуши в Те.
Техьонг:
-Искам да се успокоиш. Нищо няма да ти се случи!
Джънгкук:
- Д-добре.
Техьонг:
-Обичкам те.
Джънгкук:
-И аз теб.
***
Уонхо стоеше в стаята си и плачеше за Джаксън. Държеше негова снимка в ръката си...
Не можеше да се успокои след случилото се.
***
Техьонг легна върху Джънгкук и започна да го целува грубо.
Техьонг:
-Нямаш си и на идея как ме възбуждаш!
Джънгкук:
-Обичам те!
***
Уонхо погледна към бръснарското ножче... Взе го...
***
Техьонг се заби силно в Джънгкук.
Джънгкук:
-АХХХХХХХ!!!
***
Първи разрез.... Втори... Трети... Кръвта не спираше да тече...
***
Джънгкук:
-Ахххх!!! Обичам те!!!!
Техьонг навлизше бавно...
***
"Обичам те, Джаксън".
Уонхо падна на земята в безсъние и издиша за последен път...
Хора, съжалявам, че днес се забравих и не ПУСКАХ глава цял ден ❤❤❤
