Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

33. pt2. Край на договорът.

- Юнги ... - Намджун видя в сайта какво става. Хвана телефона и се опита да се свържи с момчето, но явно телефона му беше изключен. - Тц. Този хулиган..

Всички бяха забелязали отношението на Юнги и новата му клиентка. Той беше различен, той беше весел, той беше жив. Това беше ново за тях, да видят тази страна на Юнги. И се надяваха, че тази страна ще остане, заедно и с това момиче.

- Ало, МинМин! - Кук се свърза веднага с Джимин. Все пак това му беше най- често звъненият му номер. - Видя ли за Т/И и Юнги?

- ...Да. Опитах се да се свържа с Юнги, но не успях, затова звъннах на Хоби. Той не звучеше притеснен изобщо, което пък мен притесни повече. Каза че всичко е наред и да не сме се притеснявали.. - обясни бързо Чим на по- малкия.

- Как да не се притесняваме.. Тц. Не знам какво е ставало, иначе щях да се обадя на Т/И...

- Недей. - отсече Джимин. - Нека да не се месим. Ако шефа разбере как сме се привързали всички към нея... Ще ни удари по едни големи глоби..

- Уфф.. добре.. няма.. - промърмори Кук. Малко след това си затвориха. Малкия после писа и на останалите какво е казал Хоби и това, да не разпитват повече.. Всички бяха объркани, но се съгласиха.

*Отново при теб*

Отворих очи, а мокрото носле на кучето ми ме побутваше по лицето. Погалих го и се почувствах малко по- добре.

- Утре е важен ден, пухче. Ще ми помогнеш ли с избора на аксесоари , грим и прическа? - кученцето излая и започна да върти опашка весело. - Това го приемам за Да!

Извадих роклята и я закачих пред мен на вратата. Огледах я и леко се усмихнах. Щеше да е хубаво Юнги да ме види с тази рокля, но явно ще е само за мен.

Ударих се леко по челото.

- Кой беше Юнги? Аз не познавам такъв човек, нали така, пухчо? - кучето пак излая. - Колко е приятно с теб да се разговаря!

Извадих обеците си и си харесах един чифт, след това една гривна и гердан. Прическа? Хмм така или така... Добре, небрежно вдигната. Стоеше елегантно и красиво. Грим.. грим.. леко руж, спирала, очна линия, нежно червило.. мисля че е добре.

- Как изглеждам? - попитах малкия си другар, които започна да подскача. - Леле, толкова ли съм хубава? Тогава, заради комплимента ти, ще те разходя хубаво!

Изчистих грима и пуснах косата. Вече бях готова за утре. Поне физически. Психически не ми се мислеше. Облякох се и излязох за една голяма разходка, награда, на кучето ми. След което се прибрах и изкъпах. Време е за сън и утре е големия ден на моята приятелка.
Трябва да съм радостна. Заради нея. Трябва да се усмихвам. Трябва да не плача тази нощ, за да не съм подута. Трябва .. да се усмихвам.

- Денят на Сватбата -

Следва продължение.