Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

12. Добрият брат близнак

- Ами .. ако не искаш нищо, аз ще тръгвам, нямам търпение да поспя.- момчето си прозя в същата секунда, в която спря да говори.

- Ами всъщност... - исках ли изобщо нещо да му кажа?

Какво да правя?

г) предупреди го, че ще му върнеш роклята след като я занесеш на химическо чистене.

*~*~*~*~*~*~

- Ами всъщност .. ох. Да, роклята обещавам да ти я върна в най- скоро време. Ще я занеса първо на химическо и.. - Юнги ме прекъсна като сложи ръка на лицето ми. Беше странно. Не виждах нищо. Мисля, че се опитва да ме задуши. 

- Подарявам ти я. Не ми се занимава с излишно ходене отново до там да я връщам. Много движение. Платих я вече. - момчето си махна ръката от лицето ми и успях отново да отворя очи и да го погледна. Жива съм, дишам отново.

- Аха .. добре. Тогава ще ти върна парите! Чисти сметки, добри приятели. Колко струва? - Юнги се засмя от думите ми, а аз килнах глава неразбираща какво смешно казах. 

- Не мисля, че е добра идея.  - сбръчках вежди, а той следеше всяка моя реакция с интерес.. 

- Защо? Кажи ми колко струва и ти давам парите веднага! - заинатих се аз издувайки бузи. 

- Осемстотин лева. - момчето протегна ръка и зачака да му дам сумата, която току що ми каза. Леле, каква голяма ръка. 

За част от секундата мислих, че е сериозен, но после се засмях и му плеснах ръката. 

- Да бее ... кажи сега наистина! Колко? - Юнги все така сериозен ме гледаше.  Доближи се с крачка към мен, но аз не помръднах. Просто повторих по- тихо. - Колко?  

Той ме погледна в очите. После погледа му се измести на устните ми, и после надолу. Накрая прокара ръка по рамото ми бавно и аз изтръпнах.