【My Sex Teacher】

°13°

Юта се прибра в дома си, а по лицето му продължаваха да се стичат сълзи. Чу гласа на майка си от кухнята, но не я отрази, а направо тръгна нагоре по стълбите. Щом ги изкачи се насочи веднага към стаята си. Отвори вратата и тъкмо щеше да легне на леглото си,когато човека седящ на него не го стресна.

-Дойонг?!-извика стреснато той, гледайки право към чернокосото момче. Какво правеше той тук? Как е успял да влезе изобщо?!-Ти какво правиш тук?

-Майка ти ме пусна, но ти защо плачеш? Юта, станало ли е нещо?-Донс стана от мястото си на леглото и се приближи до приятеля си. Уви едната си ръка около раменете му и го поведе към леглото.

Японеца седна на леглото заедно с Дойонг, който седеше плътно до него. Той погледна към чернокосия, а сълзите се стичаха от очите му. Зарови лице във врата му и го прегърна силно. Донс веднага отвърна на прегръдката, започвайки да движи нагоре-надолу ръката си, опитвайки се да успокои приятеля си.

Не биваше в момента да прави това, не биваше да търси утеха в Дойонг. Защото той самия знаеше, че тези сълзи са заради него. Заради това, че и двамата бяха влюбени в един и същ човек. Заради това, че не можеше да бъде с любимия си.

Юта не обвиняваше Дойонг за това, че той също обича Тейонг. Той обвиняваше себе си, сърцето си, заради това, че не можеше да се спре да обича Тейонг толкова много. Мразеше се за това.

-Юта, добре ли си?-попита най-сетне Донс, а любопитството го изгаряше жив.

Много въпроси минаваха през ума на чернокосия, като например-Къде е бил Юта? Какво е правел? Защо в момента си изплакваше очите? Кой или какво го бе накарало да плаче в момента? Дали щеше да му сподели? Дали можеше да му помогне?

Накамото не спираше да ридае тихо, а лицето му продължаваше да седи заровено във врата на другия, докато мокреше блузата му със множеството сълзи, които падаха от очите му. Нямаше никакво намерение скоро да спре да плаче. Болеше го, много го болеше. Не си бе представял, че да си влюбен е толкова трудно и болезнено.

-Страх ме е, Юта. Моля те, кажи ми нещо.-продума тихо другото момче. Притесняваше се за приятеля си.

-Д-добре съм.-каза през подсмърчанията той и затегна захвата си около другия. Копнееше в момента за рамо, на което да поплаче. Копнееше да усети чуждата утеха.