【My Sex Teacher】

°52°

Джони хвърли баскетболната топка към коша. Топката се завъртя по обръча на коша и вместо да влезе вътре, се наклони на другата страна, падайки. Това никак не допадна на Йонгхо и той се намръщи, след което се тръшна на близката пейка. Скръсти ръце и изпуфтя. Огледа се и въздъхна тежко, когато не видя Тен.

Бяха си уговорили двамата среща да се видят на обичайното баскетболно игрище, където винаги бяха играли баскетбол. Сега Джони седеше сам на въпросното игрище, чакайки вече половин час другия да се появи. 

Отвори телефона си и погледна чата си с тайландеца. Другото момче му бе писало, че ще закъснее с пет минути, но това бе преди половин час, така че вече започваше да губи търпение. 

Освен това се замисли дали всъщност другия нарочно му бе обещал да се срещнат, за да може да не отиде на срещата им и да го накара да чака повече от час тук. Намръщи се и се ядоса. Дали Тен би могъл да направи нещо подобно? 

Поклати глава и извърна глава назад.

Не възможно. Познаваше другия от толкова много време и знаеше, че другия не би сторил такова нещо. Може би просто си въобразяваше.

-Да, концерта им беше невероятен! Искам да отида на още един!

Йонгхо чу гласа на тайландеца и се обърна в посоката, откъдето бе чул другия. Когато погледна, видя приятелят си заедно с някакво момче, което в първия момент не успя да разпознае. 

-Тогава приемаш втория билет?-каза чернокосото момче до Тен, подавайки му някаква хартийка.

-Да, разбира се, че ще го взема!-възкликна радостно дребният тайландец, след което прегърна силно другото момче.-Благодаря ти, Хендери!

Щом чу името "Хендери" нещо вътре в Джони закипя. Погледът му стана свиреп и в него се зароди чувството на предателството и му се стори, че е заменен. Тен бе закъснял за срещата им, за да може да се мотае с този Хендери. Така ли?! Значи предпочиташе този глупак пред него?! 

Той извърна глава настрани, седейки с кръстени пред гърдите си ръце. Беше бесен и ако сега тръгнеше да говори, щеше да направи огромен скандал. Но не биваше да прави сцени на публично място. Не искаше да се излага, но пък щеше да го направи, ако другия го предразположи.

Другите двама го доближиха най-после и тогава Читафон успя да забележи Джони. Той огледа по-високия обстойно и веднага разбра, че другия бе ядосан. Извади телефона си, за да види колко бе часа и се хвана за главата, когато видя, че бе минало половин час, от както бе писал на корееца. Не беше усетил, че бе минало толкова време.