【My Sex Teacher】

°34°

Джехьон седеше в кухнята и отпиваше спокойно от сутрешното си кафе, докато в същото време разглеждаше нещо на телефона си.

Чу се силно тряскане от една от другите стаи, което успя да му привлече вниманието и той погледна учудено към вратата. В следващия момент, Тейонг влезе през нея с гръм и трясък, което доста го обърка.

Зеленокосия се намести на свободното място срещу него, гледайки го ту ядосано, ту сериозно. Това го накара да се обърка още повече.

-Слушай, Те. Не съм докосвал и с пръст Юта от тогава, нито пък съм му направил нещо повече от това, което ти знаеш. За това ако ме цениш като човек, недей ме обвинява за нещо, което не съм направил на скъпоценния ти Юта. Много ти благодаря. -розовокоското отново отпи глътка от кафето си, след което погледна приятеля си с лека усмивка.

-Не за това бе, кретен!-почти извика ядосано Тейонг, след което се удари по главата.-Не си ли забелязал нещо?

-Ако говориш за любовницата ти, спокойно, мило. В нашата връзка е позволена страничната любов. Аз също си имам любовница.-каза съвсем спокойна Дже и отново върна вниманието си към устройството в ръката си.

-Не, глупако! Имам в предвид не забеляза нещо странно в Джони?! В поведението му!

-О, за това ли? Да, сигурно е в труден пубертет. И аз на негово място щях да съм в такъв, ако майка ми постоянно навира любовника си в лицето ми и ме кара да излизам с тях навсякъде.-Дже поклати неодобрително глава.-Тейонг, ти си един много безотговорен родител. Щом ще имаш любовник се налага да го криеш от съпруга и детето си. Не да го видиш постоянно вкъщи, да го целуваш пред мен и сина ни или пък да му се натискаш. О, или най-лошото, да се чукаш с него в съседната стая, докато аз и Джони сме още в апартамента! Тейонг, ти малко срам нямаш ли!? Повреждаш психиката на сина ни!

В следващия момент, зеленокосия удари силно по-малкия по главата, карайки го да изкимти от болка и да се хване за удареното място.

-Хей, това не беше нужно! Знаеш, че се шегувам!-измрънка недоволно Джехьон, гледайки злобно съквартиранта си.

-Но на мен изобщо не ми е до шеги!-почти извика той, след което отново удари другия.

-Ауч! Добре де, спри да ме удряш! Аз да не съм ти някоя боксова круша, за да ме удряш постоянно!?-изсумтя другия и отново се хвана за главата.-Какво толкова много му има на Джони? Изглежда ми съвсем нормално.