【My Sex Teacher】

°0°

Дойонг подреждаше поредните заявления на класа му, които му бяха дадени от класния им ръководител. Тези заявления бяха по повод предстоящият празник в училището, на което всеки ученик трябваше да попълни заявлението за това какво би искал да има на това парти.

Чернокосия въздъхна и остави заявленията на бюрото на учителя. Беше дошъл доста по-рано и в момента в стаята, в която щяха да имат час, нямаше никой. Той отново прегледа документите, когато усети нечия ръка на лявото си рамо. Погледна нагоре срещайки усмивката на зеленокосото момче.

-Работиш усилено рано сутрин, а?-попита зеленокосия, обръщайки се към чиновете и оставяйки чантата си на чина, на който седеше.

-А-аз..мм...да!-Донс се смути и занкова погледа си в пода, не искайки другото момче да види колко червен всъщност бе станал в момента.

-Товариш се толкова много, а уж аз съм президента на класа. Би трябвало аз да ги върша тези неща.-каза той и погледна към прозореца, а Дойонг вдигна глава поглеждайки го.-Ако те нямаше, Дойонг, сигурно нямаше как да се справя. Ето затова ти благодаря!-обърна се към чернокосия усмихвайки му се сияйно, при което другия стана още по-червен.

Изведнъж сърцето на чернокосия започна да бие по-бързо, карайки леко да започне да се поти. Стана му ужасно топло, а дишането му стана очестено. Ръцете изведнъж се разтрепериха, като не след дълго и краката му също запонаха да треперят.

Дойонг много добре знаеше какво му имаше и също знаеше, че нямаше как да го спре. Това, което в момента се случваше с него бе това, че отново си губеше ума по президента на класа, а именно И Тейонг.  

-Ъм, Дойонг, добре ли си? Много си червен, да нямаш температура?-Те се приближи до него и тъкмо щеше да сложи ръката си начелото му, когато не чия друга ръка хвана неговата.

Двете момчета погледнаха към притежателя на ръката, виждайки най-добрия приятел на чернокосия, Накамото Юта.

-Спокойно, Те! Няма от какво да се притесняваш. -увери го той.-Много добре знам какво му има на Дойонги.-японеца гледаше уверено към зеленокосото момче, което по някаква страна причина гледаше към ръката си.-Но щом си толкова загрижен за нас,Тейонги, ще може ли да ни донесеш по едно кафе? Изобщо не мога да се събудя!

Президента на класа се засмя и разроши косата на Накамото, при което той исумтя ядосано.