-Здравей! - казах усмихната.
-Мислех, че ще успея да издържа тук, но ти идваш всеки ден, по дяволите. - измърмори намръщен той. Усмивката изчезна от лицето ми и се нацупих. Надявах се да забележи и да се извини или поправи, но той не забеляза и единственото, което направи бе да извърти очите си. Светът навън е станал толкова злобен. Не го помня такъв.
-Макар ужасното ти насторние вчера, се надявах, че днес ще бъдеш по-весел. Но явно ти не можеш да бъдеш по-весел! - казах намръшена.
-А аз се надявах, че не можеш да бъдеш по-досадна... - каза тихо той, но въпреки това го чух.
-Аз съм единственият човек, който говори с теб, бъди благодарен! И не съм досадна, а мила! Няма да е зле ако и ти го опиташ някога. - отвърнах му раздразнена.
-На кого му трябва да е мил?- изплю с досада.
-На мен? Ако не бъдеш мил какво друго ти остава щом си нямаш никого!?
-Аз не съм сам. - каза той.
-За това си все още тук. - провокирах го аз.
-А ти защо си тук? Ако си имаше някого нямаше да работиш за такъв човек, нали?
-Не знаеш нищо! - отвърнах.
-И не искам! Стой на страна от мен! В противен случай няма да последва нищо добро за теб. - заплаши ме той.
-Ти си идиот, знаеш ли? Единственото, което ти направих е да те питам как се казваш и дали си добре. Проблемът ти е там, че не исках да се чувстваш зле тук! Реших, че мога да направя престоят ти по-приятен... - започнах бясна, преди да ме прекъсне.
-Ти май наистина не си наред?!
-И ти не си с всичкият си!
-По-нормален съм от теб! - каза той.
-Продължавай да си го мислиш, може би някой ден ще се случи! - извиках.
-Нямаш ли си друга работа, освен да ми досаждаш!?
-Да ти досаждам?! - изписках ядосана. Може би трябва да се успокоя преди да го замеря с обувката си. Поех си въздух и се насочих към вратата.
-Най-накрая! - каза той. Обърнах се и го погледнах гневно за последно, след което излязох. Със сигурност ще го посетя отново.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Abducted
ФанфикПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!