Abducted

42

Хари си тръгна и за пореден път прекарах нощта тъжна. Бих искала да се наспя добре и да обмисля нещата внимателно, но щом затворя очите си, отново виждам Хари.
Хари беше моето безсъние. Той беше като кошмар, който сънувах будна.

-Добро утро, Скайлър.-поздрави ме Рик. В момента бях в кухнята и пих чаят си, полузаспала, докато русокосият глупчо не се появи.
Отвърнах на поздравът му и продължих да се взирам в прозореца.-Баща ти няма ли да закусва?- попита, докато се настаняваше до мен. За малкото време, в което Рик беше тук той се приспособи твърде бързо.

-Излезе рано.-отвърнах.

-Тежка нощ, а?- усмихна се той, карайки ме да го погледна объркана. -Госта ти си тръгна късничко.-обясни ми.

-К-Какво? Какъв гост? Не знам за какво говориш. Вероятно си сънувал, може би е от часовата разлика.-започнах да овъртам, опитвайки се да избегна разговора.

-Каква часова разлика, цял живот живея тук?-засмя се.

-Както и да е...Продължавай със закуската, а аз имам малко работа.-опитах да се измъкна, но уви неуспешно. Рик хвана ръката ми, попречвайки на нещастният ми опит да се измъкна.

-Приятели ли сме, Скайлър?

Същият въпрос зададен ми преди време от Хари. Още помня отговорът му, който все още се повтаря в съзнанието ми понякога.
"Приятели сме, но ми се ще да не бяхме."
А всъщност не бяхме дори приятели. Просто непознати, копнеещи за любов...

-Приятели ли сме?-попитах несигурно.

-Мисля, че сме.

-Добре...-казах, правейки опит да прекратя неловката ситуация, настанила се между нас, след неочакваният му въпрос.

-Щом сме приятели бъди спокойна. Няма да кажа на баща ти за гостуването на Хари през изминалата вечер!-усмихна се доволно.
Какво значи това?

-Ако бях отговорила отрицателно, щеше ли да кажеш на баща ми?

-Не, но се надявах да не стигаме до там.-засмя се, почесвайки нервно врата си.

-Дори да бях отрекла нямаше какво да му кажеш, защото не се е случило нищо.-измърморих, след което се намръщих. Все още се опитвах да разбера Хари и действията му, думите му и постъпките му, а Рик се опитваше да стовари още проблеми отгоре ми.

-Но въпреки това на баща ти нямаше да му се хареса.

-Какво искаш, Рик?- раздразних се аз. Сигурна съм, че иска нещо от мен! Усмивка изгря на лицето му, веднага след въпроса ми, а той се изправи и застана срещу мен.

-Излез на среща с мен!