Abducted

50

,,Всичко беше в кръв. Бях ранена. Изпитвах ужасна болка. Когато погледнах към баща ми и Рик, осъзнах че те вече се бяха предали.
Мъртви ли са?

-Татко?-прошепнах с колкото сила имах. Опитах да се изправя, докато притисках с ръка раната си. Болеше много, но повече ме болеше мисълта, че е възможно да съм загубила единственият си роднина.-Татко?!- извиках отново, но така и не помръдваха. Краката ми трепереха и се свиваха малко по малко докато не ме предадоха.

Това беше. Ще умра.

Сълзи течаха от очите ми, а ръцете ми вече бяха целите в кръв от раната. Беше тихо, единственото което се чуваше бяха хлипанията ми. Страх ме е.

Всичко, за което съм мечтала ще умре с мен. Ще си отида. Без да обичам, без да бъда обичана. Видях Хари за последен път и дори не успях да го прегърна за последно. Не успях да го целуна за последен път.
Всичко свърши... Вече няма да страдам от действията му. Няма да ме отблъсква далеч от него.
Сълзите продължаваха да се леят като водопад от очите ми, а болката започваше да изтръпва.

Бях загубила баща си, а се страхувах, че повече няма да го видя. Проклетото ми сърце. Защо го обича толкова?! Защо дори когато умира не може да спре?

Солените сълзи отдавна бяха замъглили погледа ми, но този път цветовете започваха да изтеняват. Ставаха все по-ярки и неясни.
Това е краят. Мъртва съм...''

....
Чувах гласове. Непознати гласове.
Направих опит да отворя очите си, но сякаш те бяха замръзнали. Опитах отново и отново, докато не успях. При сблъсъка със светлината се затвориха отново.

-Добре ли си?-дочух единият от гласовете.

-Къде съм?-прошепнах все още със затворени очи. Не съм ли мъртва?

-В болница.-отвърна ми гласът. -Бяхте в кома.

-Кома...-повторих тихо и отново отворих очите си. Вече всичко беше ясно. Цветовете, предметите и хората. Жена в лекарска престилка бе застанала до мен, а зад нея стоеше още едно момиче.

-Успя. Справи се.-усмихна ми се тя. Погледнах я объркано. Не съм сигурна дали чувам правилно. Мислех, че съм се оттървала, а тя ме поздравява.
Дори да бях изплашена от смъртта тогава, сега ми се струва по-сигурна от живота.

-С какво?

-Спаси се. Можеше да умреш! Какво се случи?-попита ме.

-Не помня нищо.-отвърнах. В съзнанието ми изплуваха бегли моменти на случилото се. -Как се озовах тук?

-Едно момче те докара, но не каза нищо и си тръгна. Той спаси живота ти. -Рик? Дали е той? Но той също беше застрелян.

-Как изглеждаше?-попитах, надявайки се на отговор, но тя само повдигна рамене и ми отвърна, че е била друга смяна.

-Не мога да кажа нищо за теб, тъй като не знам дори името ти, но искам да ти помогна. Можеш ли да ми кажеш името на някой роднина? -поклатих отрицателно глава в отговор, а в съзнанието ми изплува образа на татко целият в кръв.
Ако беше жив щеше да е тук...

-Нямам си никого...-изхлипах. Жената ми помогна да се надигна внимателно от леглото и ми подаде кърпичка.

-Поне си жива. Беше на косъм от смъртта. Замисли се, живота иска да го изживееш!

-Или просто ме мрази.

-Ако те мразеше нямаше да ти дава втори шанс.-оспори тя.

-Какъв втори шанс?! Сама съм и не знам къде съм. Останах без никого! По-добре да бях умряла.-прошепнах.

-Не знам какво си преживяла, дете, но не заслужаваш да мислиш така. Каквото и да се е случило, най-лошото мина. Всичко ще си дойде на мястото.

-Страх ме е.-признах си аз.

-Това не е оправдание. Не бива да се отказваш от живота. Изживей този втори шанс, докажи на живота, че не той контролира теб, а ти него.

-Лесно е да се каже, но как ще успея?

-Ако не опиташ няма как да разберем. Вярвам в теб, дете.-отвърна, след което излезе от стаята.

Получих втори шанс.
Започвам от нищото.
Нов живот, далеч от Хари и спомените...

————-
🥀 Бележка🥀

Благодаря на всички, които стигнаха до тук и следяха историята ми!
Благодаря за гласуванията и прекрасните коментари!

Искам да ви съобщя, че ,,Abducted" приключва до тук и от утре започва ,,Find me"-продължението на ,,Abducted".

Продължението ще бъде качено в профила ми още утре, заедно с първата глава.
Ще се радвам ако продължите да следите историята на Хари и Скай, докрай. Надявам се да не ви разочаровам.

Благодаря ви, за вниманието!
Обичам ви!❤️❤️❤️