Abducted

40

Хари стоеше срещу мен в цялата си прелест. Лицето му беше леко намръщено, а устните свити. Бих решила, че е ядосан, но защо той да е ядосаният тук?

-Какво правиш тук?-попитах направо, колкото и да не желаех да разговарям с него. Не исках и да го виждам, но сега като го видях се почувствах по-добре. Сякаш се е сетил за мен.
Дори не знам защо толкова искам да мисли за мен, след като за него съм била просто "забавление"

-Дойдох за да те видя.- повдигна рамене той.

-За да ме видиш?- засмях се сухо. Той да не би да е пиян?

-Да, Скай. Исках да те видя.-усмихна ми се, след което отново се намръщи.-Но очевидно малкото ти приятелче, компенсира липсата ми.

-Видя ме. Сега си върви преди баща ми да те е видял или Рик.-отвърнах му, игнорирайки думите му. Той се засмя подигравателно и се настани удобно върху леглото ми.

-Рик? Вече сте на имена. Явно мислиш, че би могъл да е по-добър от мен. -отбляза и разкара глупавата си усмивка.

-Върви си, Харолд!

-Гониш ли ме, Скайлър?- попита ме и наблегна на името ми.

-Да. Знаеш, че не си добре дошъл тук.

-Защо мислиш така? С баща ти сме доста добри приятели. Преспивали сме вкъщите на другия. Близки сме си. Това ако не е приятелство...

-Осъзнаваш ли, че баща ми иска да те убие, докато ти говориш за приятелство.

-Да ме убие? Мен?- изненада се престорено. Извъртях очи и се настаних на стола си. Дано да си тръгне час по- скоро. -Започвам да си мисля, че вече не ме харесваш толкова.

-Ти шегуваш ли се с мен?

-Защо смяташ, че се шегувам с теб, Скай?-попита ме и стана от леглото ми, след което се доближи до стола, на който седях. Наведе се така, че лицата ни да бъдат едно срещу друго.
Дъхът му се удряше в моя. Започвах да чувствам неща, които не трябваше. Беше толкова близо до мен, че започнах да се съмнявам в собствените си решения. В такива моменти не знаех как да реагирам. Забравях как се мисли. Дори бих му простила. Бих преглътнала болката от действията му и постъпката му.
Бих ако знаех, че ще се промени.

Но това е Хари и той не се променя за нищо и никого. Няма нужда от никого. Не се нуждае от любов и не я изпитва.

-Отново контрола се изплъзва от ръцете ми. Усещаш ли го?-прошепна. -Мислех, че ще бъде по-лесно ако съм на страна, но по дяволите, искам още от теб!

-Раздаването отдавна приключи, Хари. Нямам нищо, което да ти дам вече. Ти взе достатъчно от мен.

-Аз съм престъпник, Скай, мога да взема каквото си поискам. Но ти не си и въпреки това, открадна сърцето ми.

След думите си, Хари най-накрая сля устните ни. Това беше толкова грешно и глупаво. Но беше твърде хубаво за да го спра. Готова съм да му дам позволението, да ме отведе в рая още веднъж, макар последствията. И докато сега аз се наслаждавам на устните му, утре той ще бъде удоволетворен от сълзите ми.