Хари стоеше срещу мен в цялата си прелест. Лицето му беше леко намръщено, а устните свити. Бих решила, че е ядосан, но защо той да е ядосаният тук?-Какво правиш тук?-попитах направо, колкото и да не желаех да разговарям с него. Не исках и да го виждам, но сега като го видях се почувствах по-добре. Сякаш се е сетил за мен.
Дори не знам защо толкова искам да мисли за мен, след като за него съм била просто "забавление"-Дойдох за да те видя.- повдигна рамене той.
-За да ме видиш?- засмях се сухо. Той да не би да е пиян?
-Да, Скай. Исках да те видя.-усмихна ми се, след което отново се намръщи.-Но очевидно малкото ти приятелче, компенсира липсата ми.
-Видя ме. Сега си върви преди баща ми да те е видял или Рик.-отвърнах му, игнорирайки думите му. Той се засмя подигравателно и се настани удобно върху леглото ми.
-Рик? Вече сте на имена. Явно мислиш, че би могъл да е по-добър от мен. -отбляза и разкара глупавата си усмивка.
-Върви си, Харолд!
-Гониш ли ме, Скайлър?- попита ме и наблегна на името ми.
-Да. Знаеш, че не си добре дошъл тук.
-Защо мислиш така? С баща ти сме доста добри приятели. Преспивали сме вкъщите на другия. Близки сме си. Това ако не е приятелство...
-Осъзнаваш ли, че баща ми иска да те убие, докато ти говориш за приятелство.
-Да ме убие? Мен?- изненада се престорено. Извъртях очи и се настаних на стола си. Дано да си тръгне час по- скоро. -Започвам да си мисля, че вече не ме харесваш толкова.
-Ти шегуваш ли се с мен?
-Защо смяташ, че се шегувам с теб, Скай?-попита ме и стана от леглото ми, след което се доближи до стола, на който седях. Наведе се така, че лицата ни да бъдат едно срещу друго.
Дъхът му се удряше в моя. Започвах да чувствам неща, които не трябваше. Беше толкова близо до мен, че започнах да се съмнявам в собствените си решения. В такива моменти не знаех как да реагирам. Забравях как се мисли. Дори бих му простила. Бих преглътнала болката от действията му и постъпката му.
Бих ако знаех, че ще се промени.Но това е Хари и той не се променя за нищо и никого. Няма нужда от никого. Не се нуждае от любов и не я изпитва.
-Отново контрола се изплъзва от ръцете ми. Усещаш ли го?-прошепна. -Мислех, че ще бъде по-лесно ако съм на страна, но по дяволите, искам още от теб!
-Раздаването отдавна приключи, Хари. Нямам нищо, което да ти дам вече. Ти взе достатъчно от мен.
-Аз съм престъпник, Скай, мога да взема каквото си поискам. Но ти не си и въпреки това, открадна сърцето ми.
След думите си, Хари най-накрая сля устните ни. Това беше толкова грешно и глупаво. Но беше твърде хубаво за да го спра. Готова съм да му дам позволението, да ме отведе в рая още веднъж, макар последствията. И докато сега аз се наслаждавам на устните му, утре той ще бъде удоволетворен от сълзите ми.
YOU ARE READING
Abducted
FanfictionПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!