Abducted

5

-Надявам се, че не си ме забравил! - казах, влизайки в стаята.

-Точно си помислих, че най-накрая ще си почина от теб.

-Ще си починеш от мен? Съжалявам, че съм ти дала празни надежди.-усмихнах се.

-Разочаровах се. - отвърна той.

-Не те разбирам, наистина! - признах си. Идвам всеки ден при него, от както е тук, за да му правя компания и за да не му е скучно, а той ме обижда при всяка възможност.

-Не търся разбиране от теб. - отвърна той, карайки ме да въздъхна. Не знам какво трябва да направя за да говори с мен малко по-дружелюбно.

-Какво искаш да направя за да се държиш добре с мен?! - попитах го най-накрая.

-Няма да навреди ако ме освободиш, знаеш... - каза той, посочвайки решетките. Да го освободя? И после татко или той да ме убие? Няма начин!

-Избери си нещо друго, хитрецо.

-В такъв случай, не идвай всеки ден. Оптимизма ти ме дразни. - отвърна ми.

-Все някой тук, трябва да бъде и оптимистично настроен, нали? Ако всички бяхме намръщени и заядливи като теб, щеше да бъде трудно, да се живее в този свят. - озъбих му се.

-Ако всички бяха щастливи като теб щях да искам всички мъртви. - намръщи се той.

-Тоест ако те пусна, ти би ме убил? - попитах.

-Да... Сега няма да ме пуснеш, нали?

-Няма шанс. - засмях се аз.

-Но ако ми кажеш името си... Бих ти изпълнила едно желание. - усмихнах се, опитвайки се да измъкна информация за него.

-Не мисля, че е време да предлагаш услугите си.

-Какво? - възкликнах.

-Не съм в настроение за секс.

-Не такива желания, идиот такъв! - изписках.

-Добре...-измърмори той, след което продължи.-...Нищо лично, но дори свирка не искам от човек спал с онзи изрод, който ме затвори тук.

-Аз не съм компаньонка! - извиках засрамена.

-...Тук атмосферата стана неловка. - каза той, оглеждайки се наоколо. - Чакай! Щом не си една от курвите му и не правиш нищо по цял ден за да се заяждаш с мен, каква си?!

-Аз... Ще ти кажа ако ми кажеш името си! - усмихнах се, вече преодоляла срама, че току-що ме бяха помислили за проститутка.

-Мамка му! - засмя се той. - Добре. Сега ми кажи каква си!

-Не прибързвай! - спрях го аз. Все още помня как ме изигра онзи ден. Няма да рискувам на сляпо. Не и този път. - Първо името!

-Май още си спомняш съвета ми. - усмихна се досадно той. - Казвам се Хари.

-Хари... - повторих аз, а той кимна. Усмихнах се, тръгвайки към вратата.

-Чакай, чакай! - извика той. - Забрави да ми кажеш каква си! - засмях се и погледнах към него, все още усмихната.

-Не вярвай на хората затворили те в килия...