-Здравей, Хари! - казах, сядайки срещу решетките. Той погледна към мен, след което се намръщи и върна погледа си към стената.
-Не трябваше да се хващам на глупостите ти... - промърмори той.
-Не ми казвай, че все още не можеш да го преодолееш. - присмях му се. Мисля, че започва да се отпуска пред мен малко по малко. Скоро може би ще бъдем приятели.
-Това ще го преодолея, но присъствието ти всеки, шибан, ден ще ме убие.-отвърна той.
-Поне след това няма да те дразня с оптимизма си.-засмях се аз.
-Чакаш да умра за да спреш да се усмихваш дразнещо?
-Ще бъде само временно, докато преодолея загубата ти, спокойно. - усмихнах се.
-Ако някой ден ти се случи нещо, няма да скърбя за теб. - каза той, оставяйки ме с отворена уста.
-Започвам да си мисля, че не ме харесваш особено.
- Имаш някакви психични отклонения или...? - попита той, посочвайки главата си.
-Не съм луда ако това намекваш, Хари!
-Сигурна ли си? Можеш ли да ми го докажеш?
-Защо ме мислиш за откачалка? - засегнах се. Единственото което правя е да бъда любезна, докато той ме мисли за луда. Може би наистина съм малко по-натрапчива, но си имам причина. Не съм водела подобни разговори с никого от две години. Искам поне един приятел, не психиатър!
-Един нормален човек не би отишъл при някого, който може да го убие. Още по-малко и да го дразни. - отвърна ми, карайки ме да извъртя очи.
-Аз не те дразня, а ти правя компания! А ти не би ме убил. - уточних, след което смехът му огласи стаята.
-Нямам възможност... - започна той преди да бъде прекъснат от отварянето на вратата. Изправих се на мига и погледнах към нея. Татко влезе в стаята и виждайки ме, веднага се намръщи.
-Какво правиш тук, по дяволите? - попита ме той. Погледнах към Хари, който наблюдаваше отстрани с усмивка и очакваше нещо да се случи.
-А-аз дойдох да го видя...
-Забраних ти да идваш тук! - каза тихо той, наблюдавайки Хари, който гледаше мен.
-Знам... - започнах аз.
-Но си тук! - прекъсна ме той. - Какво ти каза той?
-Какво искаш да ѝ кажа? - прекъсна го Хари.
-Ти да мълчиш! - изръмжа татко. - Казах ти да не идваш тук и ти не ме послуша! Какво си мислеше!? Ако ти беше направил нещо?
-Възпрепятстван съм. - каза Хари, а баща ми го погледна раздразнен.
-Той е прав! - подкрепих Хари. - Няма как да ми направи нищо, докато е зад решетките, а до тогава си мислех, че ние можем да се сприятелим и...
-Няма да се сприятеляваш с този! - извика баща ми, плашейки ме. Никога преди не ми е крещял, дори когато го ядосвах. Наблюдавах го тихо, а очите ми се бяха насълзили. Опитвах се да скрия това, че ме плаши и сведох главата си.
-Съжалявам, татко. - казах тихо.
-Татко?!
YOU ARE READING
Abducted
FanfictionПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!