Abducted

6

-Здравей, Хари! - казах, сядайки срещу решетките. Той погледна към мен, след което се намръщи и върна погледа си към стената.

-Не трябваше да се хващам на глупостите ти... - промърмори той.

-Не ми казвай, че все още не можеш да го преодолееш. - присмях му се. Мисля, че започва да се отпуска пред мен малко по малко. Скоро може би ще бъдем приятели.

-Това ще го преодолея, но присъствието ти всеки, шибан, ден ще ме убие.-отвърна той.

-Поне след това няма да те дразня с оптимизма си.-засмях се аз.

-Чакаш да умра за да спреш да се усмихваш дразнещо?

-Ще бъде само временно, докато преодолея загубата ти, спокойно. - усмихнах се.

-Ако някой ден ти се случи нещо, няма да скърбя за теб. - каза той, оставяйки ме с отворена уста.

-Започвам да си мисля, че не ме харесваш особено.

- Имаш някакви психични отклонения или...? - попита той, посочвайки главата си.

-Не съм луда ако това намекваш, Хари!

-Сигурна ли си? Можеш ли да ми го докажеш?

-Защо ме мислиш за откачалка? - засегнах се. Единственото което правя е да бъда любезна, докато той ме мисли за луда. Може би наистина съм малко по-натрапчива, но си имам причина. Не съм водела подобни разговори с  никого от две години. Искам поне един приятел, не психиатър!

-Един нормален човек не би отишъл при някого, който може да го убие. Още по-малко и да го дразни. - отвърна ми, карайки ме да извъртя очи.

-Аз не те дразня, а ти правя компания! А ти не би ме убил. - уточних, след което смехът му огласи стаята.

-Нямам възможност... - започна той преди да бъде прекъснат от отварянето на вратата. Изправих се на мига и погледнах към нея. Татко влезе в стаята и виждайки ме, веднага се намръщи.

-Какво правиш тук, по дяволите? - попита ме той. Погледнах към Хари, който наблюдаваше отстрани с усмивка и очакваше нещо да се случи.

-А-аз дойдох да го видя...

-Забраних ти да идваш тук! - каза тихо той, наблюдавайки Хари, който гледаше мен.

-Знам... - започнах аз.

-Но си тук! - прекъсна ме той. - Какво ти каза той?

-Какво искаш да ѝ кажа? - прекъсна го Хари.

-Ти да мълчиш! - изръмжа татко. - Казах ти да не идваш тук и ти не ме послуша! Какво си мислеше!? Ако ти беше направил нещо?

-Възпрепятстван съм. - каза Хари, а баща ми го погледна раздразнен.

-Той е прав! - подкрепих Хари. - Няма как да ми направи нищо, докато е зад решетките, а до тогава си мислех, че ние можем да се сприятелим и...

-Няма да се сприятеляваш с този! - извика баща ми, плашейки ме. Никога преди не ми е крещял, дори когато го ядосвах. Наблюдавах го тихо, а очите ми се бяха насълзили. Опитвах се да скрия това, че ме плаши и сведох главата си.

-Съжалявам, татко. - казах тихо.

-Татко?!