Abducted

19

-Започвам да се отегчавам тук. - каза Хари, опитвайки се да ме разсее за десети път, от както започнах да си пиша домашните.

-Не ти ли е приятна компанията ми?

-Не вярвах, че ще го кажа, но... Не ми харесва, когато мълчиш. - отвърна, карайки ме да се засмея.

-А какво да ти кажа? Ти отказа да ми помогнеш, защото математиката е "твърде сложна".

-Не съм виновен, че ви дават глупави домашни.

-Щом казваш. - усмихнах се аз, докато Хари продължи да нервничи и да мрънка. 

-Нямаш ли приятели или приятелки? Нещо, с което да се разсея? Някой, който няма домашни? - попита той. Натъжих се, че предпочита други хора пред това да ми помогне или да ме помоли учтиво да му обърна внимание. Но много повече ме натъжи това, че аз наистина нямах приятели.

-Не съм излизала от години, Хари... Липсва ми светът навън.

-Толкова много? - попита той, а аз кимнах в отговор. -... Мога да ти го покажа ако ми дадеш шанс.

-Как ще стане това? Като те пусна? Хари, останалата част от ключа все още е заседнала в ключалката. - казах натъжена. Наистина ми се искаше да усетя отново, чувството да си свободен. -Наистина искам да изляза дори за малко навън, но е наистина сложно.

-Светът не е толкова розов, колкото мислиш. Може би е за добро. - каза Хари.

-Какво имаш в предвид?

-Да видиш светът отвън. Колко е променен, но не към добро.

-Наистина ли е толкова зле? - попитах аз.

-Зависи от ситуацията. Ако си самотен се чувстваш така, сякаш не си важен и нямаш никаква роля в този свят. - отвърна той.

-А тези, които не са сами?

-Тогава те са света, Скай. И мога да ти го покажа.

-Твоят свят ли? - погледнах го объркана.

-Човешкият свят. - поясни той. - Все още не съм намерил онази, за която да живея.

-Ти поне имаш шанс.

-Ти също ще имаш шанса някой ден.

-Силно се съмнявам.

-Тоест? - този път той беше този, който гледаше объркано.

-Не съм като онези момичета, които ти виждаш и търсиш навън. Не съм излизала и не знам как да се държа с хората. Почти не помня какво беше свободата. Надявам се да изляза от тази къща някой ден, но надеждите ми са до там. Не мисля, че някой би ме харесал такава.

-Аз те харесвам такава.