Abducted

17

-Скайлър! - чух името си, а след това и нечии ръце обвиващи се около мен. Отворих очите си, но бързо ги затворих отново заради светлината, която ме заслепи.

-Татко? - припознах гласът му и отворих очите си отново. Когато го видях да стои пред мен в целият си блясък се прозях и отново подпрях главата си на решетките. На решетките? Надигнах глава бързо и погледнах към спящият до мен Хари, който държеше ръката ми, в съня си. Изправих се бързо, но се замаях и залитнах. Татко хвана ръката ми, попречвайки на тялото ми да се сблъска със земята. Когато се почувствах по-добре го огледах. Както винаги бе в един от перфектните си изгладени костюми, докато аз изглеждах ужасно. Погледнах към Хари, а той вече беше буден и ни наблюдаваше, опитвайки се да си спомни какво, по дяволите, се случва. Нямаше как, задавайки си този въпрос да не се замисля и дали помни нещо от вечерта, защото аз не помнех много или поне не бях сигурна в това, което помнех.

-Защо си била тук цяла нощ?! - каза той малко по-силно, причинявайки ми главоболие.

-Заспах. - отвърнах тихо и затворих очите си, надявайки се болката да спре. Чух тихият смях на Хари и го погледнах малко раздразнена.

-Каква е тази кочина?! - попита той, карайки ме да се огледам. Бутилката с вино бе пресушена и захвърлена до стената, докато около решетките имаше остатъци от каква ли не храна.

-Кочина... - изсумтях тихо и се обърнах, насочвайки се бавно към вратата. Успях да стигна до стаята си с малко повече усилия от обикновено. Хвърлих се върху леглото и зарових глава във възглавницата си. Толкова съм уморена, сякаш не бях спала до преди минути. Шумното отваряне на вратата привлече вниманието ми и отново усетих болката в главата си.
Баща ми стоеше до вратата и ме наблюдаваше, вероятно разочарован от винаги перфектната си дъщеря. Не знам защо, но този път не усещах нищо. Никаква вина или тъга от факта, че не съм такава каквото той иска да бъда.

-Какво си правила, Скайлър?! - попита той, опитвайки се да запази спокойния си тон, макар да не му се получаваше особено добре.

-Нищо. - отвърнах тихо, изнервяйки го повече.

-Скайлър, веднага ми кажи какво, по дяволите, си правила цяла нощ при онзи, иначе ще стане лошо! - заплаши ме татко, оставяйки ме с отворена уста.

-Какво ще направиш? - попитах вече доста раздразнена.

-Скайлър! - извика силно той, карайки ме да подскоча. Изправих се бавно от леглото си и го погледнах. В този момент това не бе онзи човек, когото обичах. Това не бе баща ми. Не беше онзи човек, който идваше всяка вечер за да ми пожелава сладки сънища. Не беше той.

-Хари не  е такъв за какъвто го мислиш. Каза ми, че е лош човек и трябва да стоя на страна от него. Но не е така. Вече не съм сигурна от кого трябва да стоя на страна. От теб или от него?

-Какво говориш?!

-Ти на кого би вярвал? На човека, който беше до теб в един от най-важните ти дни, или на онзи който не намери за нужно дори да те предупреди, че няма да дойде.

-За какво говориш, Скай?! - попита той объркан.

-Къде беше вечерта татко?

-Знаеш, че напоследък имам много работа...-каза той, преди да го бях прекъснала.

-Точно така. Работа, работа, работа. Докато ти работеше цяла вечер, Хари беше единственият човек, който ми правеше компания. Макар че не ме харесва особено той остана до мен за да отпразнувам рожденият си ден. Защото ти, единственият когото си имах, липсваше и беше забравил.

-... Скай... Толкова съжалявам, скъпа! Съвсем забравих! - каза той.

-Така и предположих. - отвърнах и влязох в банята, позволявайки на сълзите ми да се спуснат, отново. Съвсем забрави..