Abducted

36

Докато с баща ми вечеряхме навън, а Рик стоеше на масата плътно зад мен, изнервяйки ме, забелязах момичето от вчера. Момичето на Хари.

-Изглеждаш бледа. Добре ли си, скъпа?-попита ме баща ми.

-Задължително ли и той трябва да идва с нас?-измърморих, все още наблюдавайки я.
Беше красива. Може би за това Хари я е харесал. Или тя го прави щастлив...

"...ако ме правиш щастлив ти позволявам да ме нараниш."
И беше прав. Позволим ли на някого да ни зарадва, му даваме позволение и да ни разплаче...

Разтърсих глава, опитвайки се да премахна споменът за думите му. Трудно ми е дори да не мисля за него, докато той вече е щастлив с друга.
Ако някога е бил щастлив с мен.

-За наша безопасност е, Скайлър.- отвърна ми той, макар отдавна да бях загубила интерес към отговорът.

-Ако не ви е приятно, мога да изчакам отвън.-прошепна Рик, опасно близо до вратът ми.

-Довърши си вечерята.-измърморих в отговор, опитвайки се да не извъртя очи.

Тя изглеждаше толкова перфектна. Крака, коса, дрехи. Беше наистина красива. Шибано перфектна. Идваше ми да я хвана за русите екстеншъни.

-Защо се държиш така, Скай?-татко прекъсна плана ми за убийство, разиграващ се в главата ми, карайки ме да погледна към него.

-Как се държа?-попитах объркана.

-Никога до сега не си се държала така с членовете на персонала.-отбеляза той.

-Не съм виновна аз, че той ме дразни с държанието си.

-А ти дразниш мен, Скайлър!- отвърна.

-Защо се заяждаш с мен, сега?-попитах, опитвайки се да запазя добрият тон.

-Скъпа, не се заяждам с теб! Просто държанието ти, не е такова каквото трябва да бъде. Караш ме да си мисля, че съм се провалил с възпитанието ти...

-Възпитанието ми е на ниво!- прекъснах го аз, повишавайки леко тонът си.- Напоследък не съм на себе си и съжалявам, за което, но цялата тази промяна ми оказва влияние. Не си се провалил във възпитанието ми, аз съм виновна, че винаги те разочаровам.-извиних се, нормализирайки тонът си. Напоследък бях доста раздразнителна.

-Никога не си ми давала повод да бъда разочарован. - каза той, напълно сигурен в думите си. Нямаше да говори така ако знаеше какво чувствам. Кимнах и се усмихнах слабо, поглеждайки към Рик, който също ме зяпаше.

Със сигурност липсата на сън си оказваше доста голямо влияние. Но най- голямо влияние ми оказваше той, дори да беше само в мислите ми. Не излизаше от главата ми и за всичко, в което се превръщам е виновен само и единствено той! Хари...Причината за безсънието ми.