-Скайлър? - чух дрезгавия и приятен глас на Хари, веднага щом влязох в стаята. Усмихнах се и се доближих до него. Вече бъркотията, която бяхме създали вечерта я нямаше и не беше толкова мрачно в стаята.
-Добре ли си? - попитах аз.
-Ако се чудиш дали имам махмурлук, спокойно преодолях го. - засмя се тихо той, карайки ме да се усмихна отново. Не мисля, че се вслушвах особено добре в думите му, защото мислите ми ме отвеждаха в друга посока. Несъзнателно, докато забила поглед в устните му прехапах своите. Наистина ли беше толкова вълшебно, колкото помня? - Скай...
-Д-да?-попитах объркана. Хари размахваше ръце срещу лицето ми и изглеждаше малко раздразнен. - Извинявай, замислих се.
-Какво ти каза Уест? - попита ме той, разваляйки настроението ми.
-Няма значение. - отвърнах и погледнах настрани.
-Скай. - изричайки името ми, сякаш стотици малки пеперуди разгърнаха крила и полетяха в стомаха ми. Усмихнах се отново. До сега ме наричаше Скайлър. Явно наистина сме се сближили. - Защо се усмихваш така?
-Как? - попитах, прехапвайки случайно устни.
-Няма значение...-повтори думите ми от по-рано. - Какво ти каза?
-Ядоса се, че съм стояла цяла вечер тук. - отвърнах, опитвайки се да му спестя излишна информация.
-Само това? - попита отново, а аз кимнах в отговор. Мълчахме известно време, взирайки се един в друг, докато той не проговори. - Помниш ли какво стана снощи?
-Какво трябва да помня? - попитах, опитвайки се да скрия глупавата усмивка, която искаше да излезе наяве.
-Не знам.... За това питам. - отвърна той. Явно не помни. Може би се натъжих малко от факта, че той не помни, а аз все още чувствам малка част от онова вълшебство. Но тогава си спомних още нещо. Магиите не съществуват.
-Помня, че се напих. Ти също не беше на себе си. Говорехме си. - започнах да му разказвам.
-А после? - попита той, наблюдавайки ме любопитно с красивите си зелени очи. Колко ли преди са им се наслаждавали?
Опитах се да премахна глупавите мисли от главата си и да се съсредоточа в разговора.-След това аз се бях натъжила, но ти... до някъде ме утеши.
-До някъде? Какво съм направил? - продължаваше да задава въпроси, докато любопитните му очи продължаваха да ме наблюдават.
-Не знам... - отвърнах аз. Той продължи да се взира в мен, докато не проговори, поглеждайки към прозорецът, отново замислен.
-Сигурна ли си, че не помниш нищо друго, Скайлър?
-Какво още трябва да помня, Хари? - попитах, използвайки името му, точно както бе направил, а той отново замълча.
-Мисля, че съм сънувал нещо откачено. - засмя се тихо. Усмихнах се на думите му. Нещо откачено. Само ако знаеше, че това не беше просто сън.
ESTÁS LEYENDO
Abducted
FanficПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!