Abducted

10

Бях в стаята си и мислех за много неща, докато наблюдавах тавана. Вероятно на Хари му е скучно. Може би е и гладен, освен самотен. А защо татко се ядосва толкова от желанието ми да си говоря с някого? Защо той никога няма време да си поговори с мен?
Отварянето на вратата ме извади от мислите ми. Татко беше влзъл в стаята и се огледа, подсигурявайки се че може да влезе. Усмихнах се слабо, правейки му място върху леглото.

-Пак си ходила при него, нали? - попита спокоен баща ми, докато сядаше до мен. Изправих се в седнало положение и го погледнах объркано. От къде е разбрал? Дали Хари му е казал? Изпортил ли ме е?

-Съжалявам? - отвърнах несигурно. Беше толкова спокоен сякаш не съм ходила при престъпник въпреки всичките му предупреждения.

-Защо си мислиш, че няма да разбера, Скай?- засмя се той, вероятно на реакцията ми.

-Не знам.Надявах се, че не са ме забелязали. Да не би... Той ли ти каза, че съм била при него?! - попитах.

-Никой не ми е споменавал, че си била там. - отвърна, оставяйки ме с отворена уста. Хвана ме. Било е капан?! - Оставила си остатъците от храната, която си му подсигурила. Той мълчеше и не каза нищо, но какво друго можеше да направи? Все пак забраних на всички да му носят храна.-обясни баща ми.

-Ядосан ли си ми?

-Честно казано, не знам. Наистина не ме послуша и наруши заповедта ми, въпреки всички предупреждения, но не ме излъга, което е добре. - въздъхна той. - Онзи не ти влияе добре, но щом си толкова наивна нямам какво друго да направя.

-Какво значи това? М-мога ли да ходя при него?

-Нямам друг избор, освен да се съглася, защото ти така ли и иначе няма да ме послушаш и ще се промъкнеш при него, отново. - отвърна той. Зарадвах се на отговорът му и го прегърнах. Мога да се сприятеля с Хари! - Но...

-Защо винаги трябва да има "но"? - измърморих недоволна.

-Ще стоиш на безопасно разстояние от него и за нищо на света няма да му помагаш, за каквото и да е! Няма да рискувам с живота ти! - каза той и постави целувка върху челото ми. Усмихнах се и кимнах, съгласявайки се с него.
Най-накрая ще премахне охраната пред стаята му и ще спре да се ядосва за това, че си говоря с него. Мисля, че не остана нищо друго освен едно нещо. Да посетя скъпият си приятел - Хари!