Хари ме разведе наоколо. Първо ми показа малък и спокоен квартал. Имаше много цветя и деца играещи с топка. Беше красиво и спокойно. Но след като преминахме през тази част, се намирахме на съвсем различно място. Всичко беше сиво и порутено, повечето от сградите бяха обрисувани със спрей и лоши думи. Нямаше много хора отвън освен група от момчета, пушещи цигарите си. Тази част беше зловеща.-Кой от двата квартала мислиш, че е по-близо до реалността?-попита ме той. Не знаех какво да отговоря за това повдигнах рамене в отговор. Всичко бе много променено.- Тук няма точен отговор. Светът е съставен от добро и зло. Няма как да определим какъв е точно, защото хората и от двата типа се научават да живеят съвместно.
-Изглежда, че ти разбираш от това.
-Израстнах в беден квартал, но когато пораснах имах имоти в целия град. Знам какво е да бъдеш член и на двете страни.
-Звучи...Хубаво?
-Но не е.-отвърна той и започна да се катери до терасата на една от къщите.
-Какво правиш?- попитах, след което се засмях. Той погледна към мен и ми се усмихна.
-Идваш ли?
Намерих се върху покрива на една къща, откъдето се виждаше идеално околността. Макар красивата гледка думите на Хари все още се въртяха в главата ми.
-Хари?
-Да, Скай?
-Ти защо стана такъв?- попитах тихо, надявайки се да не съм го засегнала. Той замълча за момент, след което ме погледна и проговори.
-Аз никога не съм искал да бъда такъв. Просто се наложи.
-Но, защо?
-Когато баща ми почина, някой трябваше да довърши нещата, които той беше започнал. Разбира се, това бях аз. Най-верният човек на татко, който бе като негов брат, успя да ми помогне с промените в живота ми. Не му отне дълго време за да ме научи как и какво да правя. С времето стигнах до тук.-обясни той.
-До тук...-повторих тихо.
-На покрива заедно с дъщерята на врага ми.- каза той и се засмя.
-Аз не съм твой враг!- отвърнах и се намръщих.
-Знам, но е сложно.
-Сложно? Ти...Още ми нямаш доверие.
-Не ме вини. Нямам доверие дори на себе си.-отвърна той.
-Това не ти е оправдание.- казах аз. Нарани ме, начина по който мисли. Рискувах много пъти, забърквайки се с него, рискувам и сега, седейки до него на този покрив, но въпреки всичко той не ми вярва. А аз вярвах ли му? Имах ли му доверие по същият начин, по който исках да ми има той?
-Времето не изглежда добре. Предлагам да тръгваме...-каза той и се изправи, напълно игнорирайки думите ми. Очевидно не заслужавам дори отговорът му.
YOU ARE READING
Abducted
FanfictionПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!