За пръв път се събудих до Хари. Беше хубаво, но и странно. Това ли е било да си влюбен? Този уют, който усещам в прегръдките му. Безопасността и топлината. Истинско вълшебство.-Добро утро...-чух дрезгавият глас на Хари. Обърнах се към него, придърпвайки чаршафа. Усмихнах му се, а той целуна устните ми, след което постави целувка и върху голото ми рамо. Действията му ме накараха да се изчервя, докато той изглежда се чувстваше доста добре от този факт.
-Какво ще правим сега?-попитах, надявайки се плановете му да включват и мен.
-Имам предложения...-усмихна се самодоволно, след което продължи.-...но смятам да ги оставя за по-късно днес. Имаш нужда от почивка.- засмя се той.
-А ти от мозък.-намръщих се аз.
-Явно някой не харесва намеците.
-Предпочитам да бъдат директни и честни с мен. -признах си.
-Чесността е трудно нещо.-измърмори.
-Не и ако наистина го искаш.
-Опитвал съм, трудно е.- повдигна рамене той.
-Явно не си го искал толкова силно.
-Да не започваме от сутринта.-усмихна се Хари. Съгласих се с него и се сгуших в прегръдките му. Това беше толкова хубаво. -Харесва ми.- каза той.
-Какво?
-Тази близост. Харесва ми.-сподели ми, карайки ме да се усмихна.
-На мен също. -прошепнах преди вратата на стаята да бъде отворена. Погледа ми се насочи към нея както и този на Хари. Русокосият шофьор от онзи ден стоеше като препариран и ни наблюдаваше, а Хари придърпа повечето от завивката към мен, припомняйки ми, че бях гола. Усетих как лицето ми отново придобива цвят и придърпах завивката над главата си.
-Какво има, Найл?- чух глсът на Хари.
-Аз такова... Нали за преговорите ние... такова...-оплете се момчето.
-По дяволите, съвсем забравих!- прошепна момчето до мен, след което леглото се размърда. Премахнах завивката от главата си и го погледнах. Хари обличаше панталона си, а момчето, което нарече Найл, все още стоеше до вратата и наблюдаваше сякаш е видял призрак.
-Какво става?-попитах, надигайки се леко.
-Сега си спомних, че имах малко работа. -обясни ми Хари, докато обличаше и тениската си.- Ще се върна бързо.-каза и ме целуна бързо, след което се насочи към вратата. Той излезе, подминавайки русокосото, който продължи да се взира в мен.
-Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?-попитах го.
-Не...не.-поклати глава той, след което проследи примера на Хари и излезе. Това беше странно. За какви преговори говореше? Изглеждаше важно, щом Хари скочи така. Не мисля, че е моя работа, но ще разпитам Хари, след като си взема душ, а до тогава ще си полежа още малко, спомняйки си за най-хубавата нощ в живота си. Несъзнателно усмивката сама намери мястото си на лицето ми. Може да съм луда, но наистина почувствах нещо тази вечер.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Abducted
ФанфикПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!