Abducted

29

За пръв път се събудих до Хари. Беше хубаво, но и странно. Това ли е било да си влюбен? Този уют, който усещам в прегръдките му. Безопасността и топлината. Истинско вълшебство.

-Добро утро...-чух дрезгавият глас на Хари. Обърнах се към него, придърпвайки чаршафа. Усмихнах му се, а той целуна устните ми, след което постави целувка и върху голото ми рамо. Действията му ме накараха да се изчервя, докато той изглежда се чувстваше доста добре от този факт.

-Какво ще правим сега?-попитах, надявайки се плановете му да включват и мен.

-Имам предложения...-усмихна се самодоволно, след което продължи.-...но смятам да ги оставя за по-късно днес. Имаш нужда от почивка.- засмя се той.

-А ти от мозък.-намръщих се аз.

-Явно някой не харесва намеците.

-Предпочитам да бъдат директни и честни с мен. -признах си.

-Чесността е трудно нещо.-измърмори.

-Не и ако наистина го искаш.

-Опитвал съм, трудно е.- повдигна рамене той.

-Явно не си го искал толкова силно.

-Да не започваме от сутринта.-усмихна се Хари. Съгласих се с него и се сгуших в прегръдките му. Това беше толкова хубаво. -Харесва ми.- каза той.

-Какво?

-Тази близост. Харесва ми.-сподели ми, карайки ме да се усмихна.

-На мен също. -прошепнах преди вратата на стаята да бъде отворена. Погледа ми се насочи към нея както и този на Хари. Русокосият шофьор от онзи ден стоеше като препариран и ни наблюдаваше, а Хари придърпа повечето от завивката към мен, припомняйки ми, че бях гола. Усетих как лицето ми отново придобива цвят и придърпах завивката над главата си.

-Какво има, Найл?- чух глсът на Хари.

-Аз такова... Нали за преговорите ние... такова...-оплете се момчето.

-По дяволите, съвсем забравих!- прошепна момчето до мен, след което леглото се размърда. Премахнах завивката от главата си и го погледнах. Хари обличаше панталона си, а момчето, което нарече Найл, все още стоеше до вратата и наблюдаваше сякаш е видял призрак.

-Какво става?-попитах, надигайки се леко.

-Сега си спомних, че имах малко работа. -обясни ми Хари, докато обличаше и тениската си.- Ще се върна бързо.-каза и ме целуна бързо, след което се насочи към вратата. Той излезе, подминавайки русокосото, който продължи да се взира в мен.

-Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?-попитах го.

-Не...не.-поклати глава той, след което проследи примера на Хари и излезе. Това беше странно. За какви преговори говореше? Изглеждаше важно, щом Хари скочи така. Не мисля, че е моя работа, но ще разпитам Хари, след като си взема душ, а до тогава ще си полежа още малко, спомняйки си за най-хубавата нощ в живота си. Несъзнателно усмивката сама намери мястото си на лицето ми. Може да съм луда, но наистина почувствах нещо тази вечер.