Abducted

23

-Трябва да се отбия до едно място.- предупреди ме Хари. Не знам дали беше правилно да се съгласявам, но кимнах положително. Намерихме телефонна бутка и Хари позвъня на някого. Изчаках да приключи разговорът си за да се приберем обратно вкъщи. Времето наистина се влошаваше бързо и ако до преди два часа бе слънчево и ясно, то сега имаше силен и студен вятър, а синьото и ясно небе бе покрито с облаци.
Хари приключи разговора си и заби поглед в мен. Взирахме се един в друг, докато някаква кола не спря до нас.

-Качи се!-каза той, а гласът му вече не беше същият като преди. Държеше се по-отдръпнато, сякаш ми бе сърдит. Послушах го и се качих отзад, докато той се настаняваше до мен. Момчето, което караше колата ме изгледа объркано, но след командата на Хари, запали колата и тръгна.

-Къде сме?- попитах щом колата спря пред някаква къща. Хари замълча и слезе от колата, не ми остави никакъв избор освен да го последвам. Защо не ме поглежда? Обидих ли го с нещо?- Хари! -извиках след него. Той спря и ме изчака. Едва смогвах на бързите му стъпки.

-Ако някой те пита нещо, не отговаряй!-предупреди ме, след което влезе в една от стаите.

-Но къде сме?-попитах отново.

-В една от къщите ми.-отвърна ми той.- Имам да свърша малко работа, изчакай ме тук.- каза сякаш мнението ми не бе от значение. Защо се държи така? Преди да бях възразила той вече беше излязъл от стаята. Настаних се върху голямото му легло и огледах стаята. Нямаше никакви снимки. Върху бюрото поставено до прозореца имаше някакви папки, а покрай тях небрежно захвърлени химикалки. Надявам се Хари да се върне по-бързо. А до тогава какво ще правя? Погледа ми попадна на някакъв лист смачкан и захвърлен до коша. Изправих се от легото и отидох до него, разгъвайки го. Имаше числа разпръснати из целият лист, някои от които зачеркнати. Взирах се в задната страна на листа, опитвайки се да разгадая грозният почерк, докато Хари не влетя в стаята, поглеждайки ме.

-Хари, защо се забави толкова? -попитах го, но отново останах без отговор.- Трябва да тръгваме вече, навън е тъмно!- отбелязах аз.

-Няма как да тръгнем от тук сега.-каза той. Погледнах го объркано, след което попитах за причината.- Изникна ми нещо спешно и няма как да тръгнем от тук, докато не го свърша. Уверявам те, че утре ще те прибера.

-Какво?- изписках. - Как така? Ами баща ми? Какво ще стане, когато разбере, че ме няма?

-Успокой се, Скай! Баща ти също няма да се прибере тази вечер. Погрижих се за нето.

-Как така си се погрижил? Той добре ли е? Хари ако си направил нещо и не ми казваш...

-Ако исках щях да го убия по-рано, теб също, но както виждаш все още си тук.-прекъсна ме той, запътвайки се към леглото. Свали тениската си и отвори гардероба, търсейки нещо. Когато го намери извади хавлия и шорти.

-Сигурен ли си, че няма да разбере?- попитах, опитвайки да се убедя сама, че това е възможно и ще ми се размине. Също така и да не се взирам в полуголият Хари, което беше доста трудно. Приех тази своя цел са безнадеждна, когато се загледах в татуировките му. По дяволите! Мисля, че ми потекоха лигите.

-Да, Скайлър. Сега спри да задаваш толкова въпроси и си домъкни задника до леглото. -отвърна без да ме поглежда. Когато погледна към мен се усмихна самодоволно. -Отивам  да си взема душ, искаш ли да дойдеш?

-К-какво?- заекнах, карайки го да се засмее.

-Полегни си, Скай. Изглеждаш отвеяна.- усмихна се преди да влезе в банята. Какво, по дяволите?