Abducted

15

-Не мога да те пусна. - отсякох аз.

-Защо?

-Хари, как очакваш да те пусна? Баща ми те държи зад решетките, поставяше охрана пред стаята за да ограничи достъпа ми до нея! Наистина ли мислиш, че ще те пусна просто така?

-Но твоят скъп баща не дойде и малкото щастие, което заслужаваш днес, мога да бъда само аз.

-Ще ми натякваш, че си нямам никого ли?

-Извинявай... Просто се ядосах, че ми нямаш доверие. - отвърна той.

-А ти имаш ли ми?

-Ядох храна донесена от теб, без да се досетя дори да я проверя. Това е все някакво доверие.

-Но ако те пусна, няма да избягаш. Нали? - попитах, изчаквайки отговорът му. Хари кимна, съгласявайки се с мен, а аз започнах да търся ключа. Вероятно е в стаята на татко. Бързо отидох до стаята му и го потърсих.

Намерих ключа и се върнах при Хари. За малко да отключа килията, когато половината ключ остана в ръцете ми.

-По дяволите... - изпсувах тихо, привличайки вниманието му.

-Какво стана?

-Ключът се счупи. - измърморих и му показах останалата част в ръката ми.

-Явно ще празнуваме от тук. - усмихна се той. Очаквах да се ядоса или намръщи, но противно на очакванията ми е спокоен. Дали не са сложили нещо в храната му тази сутрин?

-Добре. - отвърнах кратко, спестявайки коментара си.
И тъй като това беше празник трябваше да има и храна. Успях да се промъкна в кухнята и да събера някои неща, които биха могли да запълнят празнината, която остави татко. Взех алкохол и бях готова да го опитам.
Всъщност бях решена да се напия или поне да се почувствам жива. В повечето книги, които съм прочела се казва, че алкохола те замаява, но същевременно с това и те прави жив. Исках да усетя това чувство на замаяност и опияние.

-Върнах се. - съобщих, влизайки в стаята. Хари се усмихна и седна точно до решетките за пръв път с лице към мен, а не с гръб или с глава забита в ръцете му. Последвах примерът му и му подадох някои неща, включително и бутилката вино заедно с чаша.

-Само това ли имаше? - попита той, докато си сипваше.

-Да... - докато Хари пълнеше своята чаша, имах възможността да разгледам лицето му от близо. Като започнем от зелените му очи до пухкавите му розови устни и начина, по който се усмихва. Беше красив. Какво си мисля? Още не съм отпила от чашата си и вече се напих.

-Честит рожден ден, Скай!- каза той, докато очите му изучаваха моите. Усмихнах се и му благодарих, отпивайки от чашата си. Не беше зле. Може би този рожден ден наистина ще бъде незабравим...