Abducted

28

Хари не беше идвал при мен цял ден, но вече така и не го чаках. Разбрах, че аз никога не съм била тази, която го е правила щастлив. Онези дни на престой у дома са били най-кошмарните за него.

-Говоря много глупости и го осъзнавам, но твърде късно...-започна той, щом влезе в стаята. -Знам какво казах и съжалявам. Наистина съжалявам.

-Какво значение има това, че съжаляваш? Ти не го мислиш наистина.

-Не чу ли когато казах, че наистина съжалявам? Понякога се държа много...Глупаво. Като някакъв...-той спря сякаш се замисли какво да каже, за това реших да му помогна като довърша вместо него.

-Задник?

-Бих казал идиот, но добре.-повдигна рамене. Мълча известно време, след което отново проговори.- Държа се ужасно с хората, които ценя.- прошепна той.

-Говориш така сякаш ме цениш, а не съм нищо за теб.

-Грешиш.-оспори Хари.

-Прав си. Аз съм дъщерята на човека, затворил те зад решетки.

-Ти си много повече от това.- каза той, но аз отдавна вече не се хващах на думите му.

-И какво съм, Хари?-попитах тихо, страхувайки се от отговора.

-Различна си.-отвърна ми.

-Досадна съм...

-Красива си...-прекъсна ме той. Опитах се да преглътна новия порив на сълзи и затворих очите си.

-Искам вкъщи.- казах тихо, игнорирайки думите му.

-От мен ли искаш да избягаш?

-Да...-излъгах го аз.

-Не мога да те пусна. Все още не.- промърмори.

-Защо? За какво съм ти аз?-отворих очите си, оказвайки се на милиметри от устните на Хари. Той се взираше в очите ми сякаш виждаше всичко, което искам да кажа или скрия.

-Имам нужда от теб...-започна той.

-Вчера твърдеше, че нямаш нужда от никого. -прекъснах го, поглеждайки на страни.

-Излъгах.

-Лъжеш доста често. -измърморих аз.

-Не съм честен човек. -призна ми. -Но това е плюс в моята среда.

-Но в реалният живот е минус, Хари.

-И двамата не познаваме реалният живот от близо. Ти беше затворена в твоя свят, а аз властвах в моя, но никога не сме се изправяли срещу реалността.

-Не сменяй темата.-извъртях очи.

-Добре. Истина е. Аз съм лъжец, подлец, негодник, възползвам се от хората и не ме е грижа за чувствата им.- призна си Хари. -Но ти си честна, добра и невинна. И най-важното е, че само ти ме виждаш такъв. Уязвим и изплашен. Всички ме мислят за безстрашното копеле, на което не му пука за нищо и никого. Само ти виждаш истината и слабостта ми...-прошепна преди да слее устните си с моите.  Отвърнах му, а той задълбочи целувката, подтиквайки ме да се отпусна върху голямото легло. Настани се над мен и се загледа в очите ми. Устните му бяха червени и подпухнали, а очите му ме оглеждаха с красивият си нюанс на зелено. Не можех да споря, че е привлекателен, защото това срещу мен бе самото изкушение.

-Специална си. Остави ме да ти го докажа...- прошепна и ме погледна сякаш чакаше позволение за нещо. Мога ли да му имам доверие? Мога ли да бъда сигурна, че не се възползва от наивността ми? Преди да бях премислила по-задълбочено вече бях кимнала, оставяйки се в ръцете му.

Може би наистина ме смята за специална и различна. Наранява ме понякога и си го признава. И както той вижда положителното в мен, така и аз виждам плюсовете в него дори и минусите да са много. Но въпреки всичко това беше Хари.
"Само ти виждаш това, което другите не могат...,,