Хари не беше идвал при мен цял ден, но вече така и не го чаках. Разбрах, че аз никога не съм била тази, която го е правила щастлив. Онези дни на престой у дома са били най-кошмарните за него.-Говоря много глупости и го осъзнавам, но твърде късно...-започна той, щом влезе в стаята. -Знам какво казах и съжалявам. Наистина съжалявам.
-Какво значение има това, че съжаляваш? Ти не го мислиш наистина.
-Не чу ли когато казах, че наистина съжалявам? Понякога се държа много...Глупаво. Като някакъв...-той спря сякаш се замисли какво да каже, за това реших да му помогна като довърша вместо него.
-Задник?
-Бих казал идиот, но добре.-повдигна рамене. Мълча известно време, след което отново проговори.- Държа се ужасно с хората, които ценя.- прошепна той.
-Говориш така сякаш ме цениш, а не съм нищо за теб.
-Грешиш.-оспори Хари.
-Прав си. Аз съм дъщерята на човека, затворил те зад решетки.
-Ти си много повече от това.- каза той, но аз отдавна вече не се хващах на думите му.
-И какво съм, Хари?-попитах тихо, страхувайки се от отговора.
-Различна си.-отвърна ми.
-Досадна съм...
-Красива си...-прекъсна ме той. Опитах се да преглътна новия порив на сълзи и затворих очите си.
-Искам вкъщи.- казах тихо, игнорирайки думите му.
-От мен ли искаш да избягаш?
-Да...-излъгах го аз.
-Не мога да те пусна. Все още не.- промърмори.
-Защо? За какво съм ти аз?-отворих очите си, оказвайки се на милиметри от устните на Хари. Той се взираше в очите ми сякаш виждаше всичко, което искам да кажа или скрия.
-Имам нужда от теб...-започна той.
-Вчера твърдеше, че нямаш нужда от никого. -прекъснах го, поглеждайки на страни.
-Излъгах.
-Лъжеш доста често. -измърморих аз.
-Не съм честен човек. -призна ми. -Но това е плюс в моята среда.
-Но в реалният живот е минус, Хари.
-И двамата не познаваме реалният живот от близо. Ти беше затворена в твоя свят, а аз властвах в моя, но никога не сме се изправяли срещу реалността.
-Не сменяй темата.-извъртях очи.
-Добре. Истина е. Аз съм лъжец, подлец, негодник, възползвам се от хората и не ме е грижа за чувствата им.- призна си Хари. -Но ти си честна, добра и невинна. И най-важното е, че само ти ме виждаш такъв. Уязвим и изплашен. Всички ме мислят за безстрашното копеле, на което не му пука за нищо и никого. Само ти виждаш истината и слабостта ми...-прошепна преди да слее устните си с моите. Отвърнах му, а той задълбочи целувката, подтиквайки ме да се отпусна върху голямото легло. Настани се над мен и се загледа в очите ми. Устните му бяха червени и подпухнали, а очите му ме оглеждаха с красивият си нюанс на зелено. Не можех да споря, че е привлекателен, защото това срещу мен бе самото изкушение.
-Специална си. Остави ме да ти го докажа...- прошепна и ме погледна сякаш чакаше позволение за нещо. Мога ли да му имам доверие? Мога ли да бъда сигурна, че не се възползва от наивността ми? Преди да бях премислила по-задълбочено вече бях кимнала, оставяйки се в ръцете му.
Може би наистина ме смята за специална и различна. Наранява ме понякога и си го признава. И както той вижда положителното в мен, така и аз виждам плюсовете в него дори и минусите да са много. Но въпреки всичко това беше Хари.
"Само ти виждаш това, което другите не могат...,,
YOU ARE READING
Abducted
FanfictionПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!