Abducted

44

След още множество убеждавания от страна на Рик, накрая се съгласих да изляза с него.
Нямах особено добро настроение за срещи, но нямах избор. Предпочитах него и глупавите му шеги и въпроси, от колкото да плача сама в стаята си.
И въпреки болката, която все още заемаше главното място в душата ми, исках да спра, да мисля за невъзможното ми бъдеще с Хари.

-Може би трябваше да изчакам малко...-чух го да казва. Погледнах го объркано, а той прочисти гърлото си и ми обясни.-Разсеяна  си и нямаш настроение. Чух какво му беше казала и те разбирам, но не беше длъжна да се съгласяваш веднага.

-Нека не говорим за него...-отвърнах му.

-Няма проблем. Търся тема за разговор, защото ти мълчиш и не ме слушаш през цялото време. А каква по-разговорна тема от онзи изрод- Стайлс?. -засмя се и преди да го бях прекъснала, оспорвайки това, че го нарече изрод, Рик продължи и не ми даде шанс.- Той е такъв, Скайлър. Не иска нищо повече от секс и не зачита жените като хора. Груб е и не струва. Дори не знам какво намери в него...

-Знаеш, че сърцето само избира в кого да се влюби!-прекъснах го.

-Ще видим това...-каза тихо. Направих се, че не чух думите му и отпих от шампанското. Хареса ми.
Но за жалост това приятно чувство не продължи дълго, защото спомените отново ме връхлетяха.
Рожденият ми ден, милите думи на Хари. Нещата, които ми беше споделил за семейството и баща си. Които впрочем дори не знам дали са верни или просто си ги е измислил, за да ме хване в капана си.

-Трета чаша ти е...-отбеляза изведнъж Рик.

-Виждам, че можеш да броиш до три.-усмихнах се аз и отпих от чашата си отново.

-Мога и до десет.-намигна ми той, карайки ме да се засмея. И докато русокосият идиот, който започваше да изглежда все по-привлекателен за пияната мен, ме разсмиваше и разполагаше аз започвах да се напивам наистина сериозно.-Май ще бъде по-добре ако си вървим.

Рик плати сметката и ми помогна да стигнем до колата. Изчаках да се настани на мястото си и да тръгнем.
Започнах да се чувствам странно.
Сякаш тъгата, която изпитвах до преди два часа, се беше уголемила и не можеше да се сдържа в мен. Очите ми се насълзиха и не след дълго потекоха сълзи.

-Направих ли нещо?-попита ме Рик. Поклатих отрицателно глава и захлипах, свивайки се върху седалката.
Защо не ме обича? Защо не може да преглътне принципите си и да се влюби, като всеки?
Преди да се усетя колата беше спряла и Рик бе обвил ръцете си около мен.

-Защо в него? Защо глупвото ми сърце избра него? - хлипах в прегърдките му. Той от своя страна мълчеше и не казваше нищо.

Това не беше честно. Не беше никак справедливо. Вероятно сега е с онази красавица с дългите крака и се забавляват. А аз? Аз плача на така наречената си ,,среща" заради него. И за жалост този път не той, а аз изгубих контрол.
Няма да го позволя.

И преди да бях обмислила прибързаното си решение, вече бях изрекла думите си.

-Закарай ме при него.