Abducted

39

След разговорът с Рик и татко, баща ми се оттегли и се прибра в стаата си.
По необяснима за мен причина, Рик реши да ме изпрати до моята.

-Има нещо странно в този Хари.-каза изведнъж.

-За какво говориш?- направих се на не особено заинтересована.

-Защиаваш го.

-Не го защитавам...просто не искам татко да си навлича още неприятности.- от части излъгах. Наистина не искам татко да се занимава с него, защото се страхувам, че Хари може да му навреди по някакъв начин. От друга страна се страхувам и от обратното. Не искам татко да го убие.
Сложно е.

-Не ме лъжи, Скай.- пречистих гърлото си, опитвайки се да му напомня, че не трябва да ме нарича така.- Скайлър, виждам,че намираш нещо специално в него.

-В него няма нищо специално, Рик!-оспорих и извъртях очи. Вече бяхме достигнали до стаята ми и се подпрях на стената, защото очевидно Рик имаше още нещо за казване.

-Защитих те, защото виждам, че ти си намерила нещо, с което да се отличи от другите. Не е нужно да ме лъжеш. Не и мен.

-Не беше нужно да ме защитаваш.-отвърнах му.

-Виждах как се справяш.-контрира ме.

-Добре, благодаря ти, че застана на моя страна! Сега доволен ли си?

-Не искам благодарности, Скайлър.

-Тогава защо водим този безсмислен разговор?-въздъхнах.

-Искам да бъдем приятели!- каза той, карайки ме да замълча.
Приятели...Спрях да търся такива след като се влюбих в единственият, който мислех, че намерих.
Чакай, какво?
Влюбих ли се, по дяволите?

-Защо искаш да сме приятели?- попитах го тихо, все още опитвайки се да преработя информацията, която достигна до мозъка ми. Отговорът му ме изненада и ме върна във времето, когато смятах, че Хари може да ми бъде приятел. Че ми е приятел.
И след всеки спомен идва болката.
Когато ми каза, че не иска да бъде мой приятел, защото не трябва. Защото го правя щастлив, а това можело да го нарани.
Но не се замисли, когато нарани мен.

-Ти си добър човек. Не си толкова студена, колкото се държиш с мен. Предполагам, че някак съм заслужил отношението ти, притискайки те да бъдем приятели. Съжалявам, че съм толкова настоятелен, но аз наистина искам да бъдем по-близки. Не само като шеф и подчинен, а приятели. Може би и нещо повече...

-Приятели Рик! Само с това мога да се съглася за сега. -прекъснах го.

-Не ми пречи да опитам.-отвърна ми.

-Дори да опитваш -твърде е сложно.

-В живота няма нищо лесно.-каза той.

-Не е добра идея...-отвърнах му и се обърнах с гръб към него, за да се прибера в стаята си.

-Ако бях твое гадже никога нямаше да да те оставя.

-Лека нощ, Рик.- игнорирах думите му отворих вратата на стаята си, скривайки се вътре.

Какво се случи? Да бъдем приятели, а изведнъж повече от това?

-Здравей, Скай...-глас познат до болка, прокънтя в ушите ми, карайки ме да подскоча леко. Обърнах се, търсейки източника и го намерих.

-Хари?