Abducted

25

-Хари!- продължавах да викам вече от час и гласът ми бе доста прегракнал, но нямах избор. Трябваше да привлека вниманието му, колкото и разочарована от него да бях. Това не трябваше да се случва, той не трябваше да постъпва така! Аз не трябваше да му вярвам. Сама направих тази глупост. Татко беше прав. Този човек не струва.

-По дяволите, няма ли да млъкнеш вече?!-извика едно момче, след което влезе в стаята.  Косата му бе черна, а лицето му изглеждаше строго. Ядосан ли беше или това е нормалната му гримаса? -Хари, Хари! Какво не разбра ти оставаш тук, наш пленник си и нямаш правото на каквото и да е! Ти трябва да се страхуваш от нас!-извика ми той, карайки ме да потреперя. Но ако му покажа слабостта си какво ще постигна? Преглътнах страхът и го погледнах в тъмните му очи.

-Не ме е страх от вас, тапири такива!- извиках му в отговор. Той заби погледа си в мен, след което се засмя.

- Ще видим това!

Започна да се приближава към мен, а аз да отстъпвам, точно преди да ме беше притиснал в капана си, вратата се отвори и Хари влезе вътре.

-Остави я Зейн. Не си заслужава.- каза му той и ме погледна. Не си заслужава?

-Ти откъде знаеш дали си заслужавам или не, Харолд?

-Скайлър...-предупреди ме той.

-Харолд...-реших да го провокирам.

-Тя защо е толкова твърдоглава?!- извика момчето, което Хари нарече Зейн.

-А ти защо си толкова глупав?!- отвърнах му без да усетя какво казвам. Очите ми се разшириха веднага щом го осъзнах. Той ме изгледа разярен и отново тръгна към мен, но Хари го спря.

-Казах ти, че не си заслужава.-каза, заставайки пред мен.

-Дисциплинирай кучката си, Стайлс!-каза през зъби онзи и излезе от стяата, затръшвайки вратата след себе си. Останах сама с Хари и прекалено спокойното му поведение. Да не е дрогиран?

-Можеше да си затвориш устата за малко. Не, чакай! Ти не можеш.- каза и легна върху леглото си, затваряйки очите си.

-Нямаше да крещя като луда ако ти беше спазил обещанието си. Не, чакай! Ти не можеш да спазваш обещания! - отвърнах му ядосана и седнах до него, удряйки го случайно.

-Позволяваш си неща, които никой друг дори не смее да си помисли, че може да прави. Внимавай с властта си, Скай!

-Ако имах власт нямаше да съм тук, а вкъщи!- оспорих.

-Ако нямаше власт отдавна да си мъртва и не само ти, а и баща ти!

-Какво те спира тогава?- извиках му, на ръба да се разплача. Казваше, че има нещо специално в мен, но крещеше че не си заслужавам. Нищо ли не значи наистина?

-Ти ме спираш!-отвърна тихо.

-Аз ли? Нали не си заслужавам?- повторих думите му и въпреки съпротивленията в главата ми, от очите ми се спусна самотна сълза. Обърнах се с гръб към него, за да скрия тази си слабост. Всичко се обърка. Ако направят нещо на баща ми заради мен? Ако го убият?Как успях да стигна до тук? Аз и глупостта си.

-Ти...си моя приятелка, нали?-попита ме Хари. Беше неочакван за мен въпрос, но аз също исках да разбера отговора.

-Приятели ли сме?