Abducted

13

-Идваш доста късно днес.

-Какво? Водиш си бележки в колко часа те посещавам ли? - усмихнах се на шегата си.

-Малко съм закъсал за хартия или химикалка. - отвърна шеговито той. - Защо се разхождаш сама в къщата по това време? Баща ти ли те прати?

-Знаеш, че той не би ме пратил при теб.

-Тогава?

-Чакам татко да се върне. Обикновено всяка година малко преди полунощ, когато съм родена, той идва при мен и ми казва колко съм пораснала и колко приличам на майка ми. А след това празнуваме. Обикновено и през денят сме заедно, но... Него все още го няма.

-Може би е забравил. - каза той.

-Татко не би забравил рожденият ми ден! - отвърнах сякаш бе най-очевадното нещо на света. А възможно ли е наистина да е забравил? Не. Не би забравил, сигурна съм.

-Тогава какво те притеснява?

-Има нещо, което не ми дава мира. - отговорих.

-Да не би да си влюбена? - попита той, карайки ме да се засмея.

-Точно така, в теб. - отвърнах саркастично.

-Не се шегувай с мен! Чарът ми е неустоим.

-Както кажеш. - извъртях очи с усмивка.

-Сериозно, какво ти има? - усмихна се Хари.

-Не знам. Странно е... Сякаш нещо лошо ще се случи.

-Лошо за теб, за мен няма на къде повече.

-Хари, сериозна съм.

-Скайлър, бъди реалист! Нещо лошо се случва на много хора по света в този момент. Няма да си единствена. А и това са просто някакви емоции, вероятно свързани с наближаването на рожденият ти час. Отпусни се!

-Добре... - примирих се аз. - Трябва да се приготвя. Ще те навестя за да ти донеса торта, след като татко каже речта си. - засмях се аз, докато наблюдавах доволната усмивка на Хари. Всъщност това, което стана преди малко...Той ме успокояваше? Започваме да се сприятеляваме.

-Престани да ме зяпаш, става неловко. - засмя се той. Извърнах глава настрани, изчервявайки се. - Хайде, срамежливке! Искам торта. - усмихнах се и излязох. Може би наистина трябва да се успокоя.