-Идваш доста късно днес.
-Какво? Водиш си бележки в колко часа те посещавам ли? - усмихнах се на шегата си.
-Малко съм закъсал за хартия или химикалка. - отвърна шеговито той. - Защо се разхождаш сама в къщата по това време? Баща ти ли те прати?
-Знаеш, че той не би ме пратил при теб.
-Тогава?
-Чакам татко да се върне. Обикновено всяка година малко преди полунощ, когато съм родена, той идва при мен и ми казва колко съм пораснала и колко приличам на майка ми. А след това празнуваме. Обикновено и през денят сме заедно, но... Него все още го няма.
-Може би е забравил. - каза той.
-Татко не би забравил рожденият ми ден! - отвърнах сякаш бе най-очевадното нещо на света. А възможно ли е наистина да е забравил? Не. Не би забравил, сигурна съм.
-Тогава какво те притеснява?
-Има нещо, което не ми дава мира. - отговорих.
-Да не би да си влюбена? - попита той, карайки ме да се засмея.
-Точно така, в теб. - отвърнах саркастично.
-Не се шегувай с мен! Чарът ми е неустоим.
-Както кажеш. - извъртях очи с усмивка.
-Сериозно, какво ти има? - усмихна се Хари.
-Не знам. Странно е... Сякаш нещо лошо ще се случи.
-Лошо за теб, за мен няма на къде повече.
-Хари, сериозна съм.
-Скайлър, бъди реалист! Нещо лошо се случва на много хора по света в този момент. Няма да си единствена. А и това са просто някакви емоции, вероятно свързани с наближаването на рожденият ти час. Отпусни се!
-Добре... - примирих се аз. - Трябва да се приготвя. Ще те навестя за да ти донеса торта, след като татко каже речта си. - засмях се аз, докато наблюдавах доволната усмивка на Хари. Всъщност това, което стана преди малко...Той ме успокояваше? Започваме да се сприятеляваме.
-Престани да ме зяпаш, става неловко. - засмя се той. Извърнах глава настрани, изчервявайки се. - Хайде, срамежливке! Искам торта. - усмихнах се и излязох. Може би наистина трябва да се успокоя.
YOU ARE READING
Abducted
FanfictionПреди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!